Освен оставката на правителството, другия непосредствен ефект от протестите през декември е отказа на управляващи и опозиция да гласуват бюджет за 2026-та година. В този текст разглеждаме как липсата на бюджет ще се отрази в секторите Здравеопазване и железопътен транспорт, както и на пенсионерите. Отделяме внимание и на промените в осигуровките, които биха се отразили на всички работещи.

Здравеопазване

Проблемите с бюджета се отразиха най-драматично на работещите в сектор здравеопазване. Това е и секторът с най-голяма класова активност. Повече от 5 години продължават протестите на медицинските специалисти, част от които напуснаха казионните синдикати и основаха собствена борбена работническа организация, която предприе серия от протести, стачки и блокади из цялата страна. Към протестната вълна в сектора се присъединиха и младите лекари, които организираха серия от протести през изминалата година със същите искания като сестрите – достойни заплати и условия на труд. Тази активност не бива да ни изненадва. Секторът е раздиран от корупционни скандали и структурни проблеми, които карат много анализатори да определят състоянието на здравната ни система като “колапс”. Това не е преувеличение – в сектора не достигат 40 000 медицински сестри, редица отделения преустановиха работа поради липса на кадри, а в тези които все пак функционират, нивото на качеството на здравната грижа се срива. Причина за това е неолибералният модел на българското здравеопазване. При тази система болниците са превърнати в търговски дружества, в които директорът управлява безконтролно, като частен собственик, въпреки че борави изключително с обществен ресурс. Финансирането се осъществява чрез така наречените “клинични пътеки”, на принципа “парите следват пациента”. Това е рецепта за корупция и води до скандални дисбаланси в болниците. Медиите са пълни с разкрития за милионите изтичащи в джобовете на директорите и част от лекарския елит, докато за останалите здравни работници и пациентите остават трохите.

На този фон управляващите бяха принудени да впишат допълнителни 260 млн. лв. за повишаване на минималните заплати в здравеопазването — включително за млади лекари, медицински сестри и други медицински кадри. Те бяха включени в първия бюджет, предложен от вече бившото правителство Желязков, заедно с гарантираното 10% увеличение на заплатите на всички в бюджетния сектор, което включва работещите в здравеопазването. Протестите, организирани от опозицията (и официално подкрепени от организацията на протестиращите млади лекари), издигнаха искания за по-десен бюджет, което доведе до оттегляне на предложения бюджет и внасяне на редактиран такъв, в който предвидените увеличения на данъците за бизнеса бяха премахнати, като дупката в бюджета, зейнала заради тази отстъпка пред интересите на бизнеса, бе запълнена с парите, предвидени за лекарите и сестрите. 260-те милиона липсваха, като единственото увеличение на заплатите, предвидено за работещите в здравеопазването, бе това заложено в гарантираните 10% увеличения в бюджетния сектор като цяло. Ситуацията за сектора се влоши още повече и при последвалите събития. Правителството падна под натиска на протестите и опозицията (съвместно с управляващите в оставка) предложиха трети вариант на бюджет – така нареченият удължен бюджет, като в него отпаднаха и “гарантираните” 10%. Това ще даде основание на директорите на болници да задържат заплатите в сектора на нивата от миналата година.

Тук е важно да се отбележи, че дори 10-те процента увеличение и допълнителните 260 млн. да бяха приети, те по никакъв начин не гарантираха увеличение на заплатите на медицинските работници, поради търговския статут на болниците. Благодарение на начина на функциониране на здравната ни система, няма механизъм, който да принуди директорите да използват средствата по предназначение. Единственият такъв “механизъм”, с който работниците разполагат, остава стачката.

Железопътен транспорт

Друг сектор, който ще бъде тежко засегнат от замразяването на заплатите, е железопътният транспорт. Заплатите в БДЖ и НКЖИ не са увеличавани от 2 години, а със замразяването на бюджета работниците няма да получат договореното увеличение от 10% от началото на 2026-та. Тази атака срещу заплатите на железничарите идва в преломен момент за сектора. Депутатите приеха план за частична приватизация на пътническия железопътен транспорт, за да усвоят европейски средства. Според вече бившия транспортен министър, приватизацията цели да насърчи конкуренцията в сектора. Всъщност става дума за поредното заграбване на обществен ресурс в полза на частни бизнес интереси.

В процедурата по приватизация участва само една фирма – близка до временния главен прокурор Сарафов – Юнион Ивкони, която вече държи голяма част от автобусния транспорт в страната. Освен че получава 25% от пътническите линии без каквато и да било конкуренция, частната фирма получава и преференциални условия, записани в договора, като например, че за разлика от БДЖ, тя не е задължена да провежда обществени поръчки за изразходването на публичните ресурси. В договора е записано също и правото на частника да вдигне цените 36 пъти за периода 2026–2038 година. За справка, БДЖ Пътнически превози са индексирали цените за периода от 2009 до 2025 г. точно 3 пъти.

Така държавата предоставя безвъзмездно цялата обществена инфраструктура и милиони субсидия на една приближена до властта частна фирма, която заплашва да увеличи драстично цените за пътниците, без каквито и да било ангажименти към подобряване на качеството или гарантиране на социалната функция на железопътния транспорт.

В сряда правителството в оставка одобри допълнителни разходи от 40 млн. лв. за “БДЖ Пътнически превози” (под формата на заем, а не субсидия), за да може държавното дружество да работи нормално до края на годината и да обезпечи обществената услуга през зимните месеци. Тази кръпка цели да закрепи дружеството до есента, когато се очаква приватизацията на част от линиите да влезе в сила.

В същото време секторът продължава да страда от хроничен недостиг на кадри. Поради системното недофинансиране, ниските заплати и лошите условия, в момента в БДЖ се търсят над 2000 души, а голяма част от длъжностите са заети от пенсионери, тъй като няма кой да ги замести. Замразяването на заплатите и приватизацията само ще задълбочат тези проблеми, като рискуват да застрашат социалната функция на железопътния транспорт в България.

Осигуровки

На фона на шумното недоволство относно въвеждането на Бюджет 2026, неговото оттегляне и последващата смяна на фундаменталните му реквизити, изглежда, че бе пусната завеса пред една важна част от него – осигуровките и тяхното значение за работника, а не работодателя.

Изначално, когато Бюджет 2026 бе предложен, се установиха потенциални промени в данък дивидент, минималния осигурителен доход, както и процента на осигурителната ставка. Това засяга всички нас като част от работническата класа. В България съществуват два основни типа осигуряване – социално, или ДОО (19,8%) и здравно, или ЗОВ (8%), както и други: фонд безработица (1%), трудова злополука (0,4%-1,1%), и общо заболяване и майчинство (3,5%).

Тези осигуровки се удържат от нашите заплати и се плащат от работодателя всеки месец, като се изчисляват на базата на осигурителния доход. Минималният осигурителен доход (МОД) за България в момента е 1077 лв. В зависимост от заплатата в трудовия ни договор, нашият работодател може да ни осигурява и на по-висок такъв. Честа практика е, работодателят да не ни осигурява на реалната заплата, за да си присвои дължимите за нашите осигуровки пари. Това ни лишава от получаване на пълния размер болнични, майчински, влошава кредитните ни възможности и ощетява социалната система.
Важно е да се отбележи, че МОД и минималната работна заплата са различни неща, макар в момента стойностите им да съвпадат.

Потенциално увеличение по ДОО и ЗОВ, както бе предложено в бюджета, би довело до по-високи удръжки от нашите заплати. Същото важи и за увеличаване на МОД. Това обаче не означава автоматично намаление на заплатите. Ако заплатата е договорена в нето, тя остава същата. Работодателят няма право да променя еднолично нетната ви заплата. Ако заплатата ви е договорена с бруто и надвишава МОД, то може да има малко намаление. Ако заплатата ни е под максималния осигурителен отелен доход, промяната в МОД не ни влияе.
МОД влияе и върху болничните, тъй като обезщетенията за тях се изчисляват спрямо среднодневното трудово възнаграждение. При увеличаване на МОД, се увеличават парите, които ше получавате за болнични. Максималният осигурителен доход (в момента 4130 лв.) ограничава базата за изчисляване на болничните за хора с по-високи доходи. За хора с ниски доходи, вдигането на минималния осигурителен доход и минималната работна заплата повишават нивото, под което болничните не могат да паднат.

Що се отнася до данък дивидент – той е 5% в момента, а Бюджет 2026 предвиждаше увеличение до 10%. Това увеличение няма значение за работещите, освен за тези, които имат паралелно и собствен бизнес, инвестиции на фондовата борса или дивиденти от чужбина. Като заключение, от компонентите свързани с данъци и осигуровки на Бюджет 2026, които имат пряко значение за работниците, а не за частните компании, са най-вече осигурителните условия.

Пенсионери (бивши работници)

В България днес огромна част от населението живее с доходи под средната пенсия, което не е маргинално явление, а масово. Над два милиона души са пенсионери, което означава, че почти всяко трето домакинство е пряко засегнато от решенията на държавните бюджети спрямо пенсиите. По-голямата част от тези хора живеят с пенсии под средното ниво, което означава живот на постоянен недостиг. Това са хората, които са изградили индустрията, инфраструктурата и обществените системи на страната, и днес са принудени да броят стотинки за храна, лекарства и отопление.

Реалността за много пенсионери е ежедневен избор между жизненоважни лекарства или пълноценно хранене, топъл дом или лечение. Цените на основните стоки растат по-бързо от пенсиите, а здравната система оставя възрастните да доплащат масово за медикаменти, въпреки че са осигурявани цял живот. Държавните бюджети рядко третират този проблем като спешен, защото е по-лесно пенсионерите да бъдат представяни като статистика, а не хора, индексациите се представят като щедрост, а не като частично връщане на това, което те са изработили през активния си трудов живот.

Истината е, че бюджетните решения пряко определят дали хората, които са изградили тази държава, ще остареят с достойнство или ще преживяват в лишения в почти спартански условия. Заради бюджетната политика, или по-скоро липсата на такава защитаваща интересите на пенсионерите, средната пенсия ще нарасне едва с около 8,5% през 2026 г. спрямо 2025 г. Увеличение, което няма как да компенсира инфлацията и пенсионерите ще обеднеят допълнително, задълбочавайки неравенствата.
Разликите в пенсионните доходи между България и останалата част от ЕС са структурни и фрапиращи. Докато средният годишен пенсионен доход в ЕС надхвърля 15–16 хиляди евро, голяма част от българските пенсионери разполагат с около 2 400 евро годишно или по-малко. Дори при отчитане на покупателната способност, българските пенсионери остават в неблагоприятна позиция, тъй като цените на основни стоки като храни, енергия и лекарства не са значително по-ниски и често надвишават средноевропейските нива. В резултат много възрастни хора в България живеят в условия на хроничен недостиг, което поставя под въпрос възможността за достойно остаряване. Ограничената държавна защита и социална сигурност прави пенсионерите уязвими както икономически, така и социално. Демографската катастрофа и масовата трудова миграция обуславят хроничен недостиг на достатчно работници, които да осигуряват средства за изплащане на текущите пенсии. Проблем, който само ще се задълбочава, и за който изглежда няма решение в рамките на сегашната икономическа и политическа система.