На съвсем елементарно ниво това общо взето е ясно за всички. Инфлацията означава, че цените се повишават и с нашите заплати могат да се купуват по-малко неща. Най-просто казано, инфлацията означава, че работниците ставаме по-бедни. Въпреки това, в период, в който инфлацията изглежда се завръща в световен мащаб, а една от съседните ни държави е обхваната от хиперинфлация, смятаме, че този въпрос се нуждае от по-задълбочено обсъждане. През последните няколко месеца станахме свидетели на това как медиите започнаха да говорят за завръщането на инфлацията. По-важното за нас е, че това е нещо, което работниците започват да обсъждат днес.

По принцип инфлацията означава, че цената на всичко се повишава и на практика заплатата ви струва по-малко пари, отколкото е струвала преди. Работниците в България започват да усещат това сега, особено с януарските сметки за ток. На практика това е общо намаляване на заплатите за всички. Инфлацията в Америка в момента официално е 6,8 %. Разбира се, официалните данни обикновено не са концентрирани върху начина, по който инфлацията се отразява на работниците. Реалността, която те преживяват, често е по-лоша. Въпреки това 6,8 % е висока стойност. Всъщност това е най-високата точка на инфлацията от четири десетилетия насам и според икономисти от медиите тя не показва признаци на незабавно отслабване.

През 70-те години на миналия век инфлацията беше висока в световен мащаб. Дори в най-силните западни икономики се наблюдаваха двуцифрени темпове на инфлация, като пикът беше над 20% през 1975 г. От началото на 80-те години на миналия век, с навлизането на новата дясна монетарна политика, пример за която са Тачър и Рейгън в Англия и Америка, инфлацията е овладяна. С редки изключения стабилните икономики поддържат инфлацията под 5%, като само понякога я надвишават. Разбира се, не всяка икономика е стабилна. По-малко стабилните икономики са склонни към неконтролируема инфлация. В момента това се наблюдава в Турция. С всеки изминал ден лирата изглежда струва все по-малко и по-малко стотинки. Тези, които са достатъчно стари, за да си спомнят, имат опита от ужасната инфлация, която преживяхме тук в периода на възстановяване в началото на 90-те години на миналия век, а по-късно и през зимата на 1997 г. Страните от стара Югославия страдаха от подобни проблеми след войните, а ако за момент излезем извън региона, различни примери могат да бъдат открити по целия свят. Аржентина беше голяма страна, която преживя не една инфлационна криза, а Зимбабве беше държавата, в която тя достигна най-тежките си крайности с банкноти от по сто трилиона долара.

В момента Турция е опустошена от инфлация. Месечната инфлация на потребителските цени в страната вече надхвърля 15 %, което ще увеличи годишната инфлация от 35 % за миналата година, а цената на хляба, от който зависят много турски работници, се увеличава два пъти по-бързо. Тук, в България, нещата със сигурност още не са достигнали това ниво, но хората започват да го забелязват. Европа като цяло има по-ниско ниво на инфлация от САЩ. През декември тя достигна 5 % годишно, което е най-високото ниво от въвеждането на еврото. България е далеч от най-високото ниво в Европа. Местата с най-висока годишна инфлация са балтийските държави, където тя е около 10%. Въпреки това декемврийските сметки за електроенергия бяха шокиращи за много хора. Сега потребителските цени и тук се увеличават с над 10%, което е най-високото ниво от повече от десетилетие. В момент, когато хората трудно свързват двата края, това само влошава положението.

Според повечето икономисти всичко това е временно явление. Не е необходимо да се притесняваме за него, тъй като в крайна сметка ще отмине. Повечето професионални икономисти обаче получават такива заплати, че не им се налага да се притесняват за плащането на сметката за ток всеки месец. Това, което според тях предизвиква инфлацията, е основно Ковид кризата. Казано на много елементарен език, локдауните са предизвикали „криза във веригата на доставки“. Това означава, че е имало прекъсвания в доставката на продукти до пазара. Това се дължи на затварянето на фабрики поради блокиране на производството в Китай, на заседналите в пристанищата кораби, на работниците мигранти, които остават у дома, вместо да отидат да работят в чужбина, и на редица други неща. Като се прибави това към увеличеното търсене, предизвикано от края на локдауна, се стига до рязко повишаване на инфлацията.

Икономистите твърдят, че с нормализирането на икономиката инфлацията ще започне да намалява. Изглежда обаче, че те не знаят кога ще се случи това. Именно тази е причината за инфлацията навсякъде. Има две допълнителни основания, поради които тя е толкова лоша в Турция. На първо място, Турция така или иначе има нестабилна икономика, която е обременена с дългове. Второ, турското правителство е ангажирано с политика на слаба лира. Причината за това е, че слабата лира прави турския износ по-евтин и по-конкурентоспособен, а турските почивки – по-евтини и по-привлекателни за чуждестранните туристи. Всеки е чувал за хора, които живеят в близост до границата и които отиват в Турция, за да пазаруват. Това дава някаква бегла представа за онова, което всъщност искат шефовете в южната ни съседка. Докато бедните в тази страна се борят да си купят хляб и дори работниците на добри позиции са принудени да живеят в лишения, турският износ се увеличава, а печалбите на турските компании растат. Те печелят долари и евро за продуктите, които изнасят, и плащат на работниците си с все по-обезценената лира. Инфлацията не е криза за икономиката. Трябва да сме наясно с това. Всички големи компании отчитат увеличени печалби. Разбира се, че го правят. Всички те увеличават цените си. В същото време, докато някои от разходите им растат, основните им разходи, а именно заплатите на работниците, остават същите.

Хората, които са засегнати от тази криза, са работниците. Тъй като заплатите остават същите, докато цените се увеличават, всяка точка от инфлационната скала е пряко намаление на заплатите. Всички работници се нуждаят от увеличение на заплатите само за да запазят същия стандарт на живот. Когато обаче хората започнат да говорят за увеличение на заплатите, това предизвиква пристъп на апоплексия у шефовете, техните медии и политическите партии. Линията, която прокарват десните политически партии, а всички политически партии в България са десни, е, че повишаването на заплатите увеличава инфлацията. От началото на 80-те години на миналия век мантрата, повтаряна от шефовете и техните лакеи, е, че заплатите трябва да бъдат намалени, за да се спре връщането на инфлацията от 70-те години на миналия век, така че в момент, когато цените се увеличават, а компаниите увеличават печалбите си, на работниците се казва, че заплатите им в реално изражение трябва да намалеят. Тук могат да се случат две неща. Първото е работниците да се примирят с масовото намаляване на заплатите, което вече се е случило и което изглежда ще продължи в обозримо бъдеще, докато продължава този инфлационен цикъл. Вторият вариант е те да започнат да правят нещо по въпроса. Това означава, че най-основното е да започнем да говорим с нашите колеги и съмишленици за това, че всички ние се нуждаем от увеличение на заплатите, за да се справим с трудностите. Разбира се, шефовете ще възразят, че не може да има увеличение на заплатите заради инфлацията, въпреки че именно заради нея се нуждаем от увеличение на заплатите.

За да помислим какво следва, можем да се поучим и от Турция. Така както там наблюдаваме краен пример за инфлация, така също виждаме и че турските работници се борят да запазят заплатите си. През декември в градовете в цяла Турция се проведоха демонстрации с лозунга „Не можем да свържем двата края“. Турското правителството вече увеличи минималната работна заплата с 50%, а според неговата статистиката 40% от работниците са на минимална заплата. Това обаче не е достатъчно. В началото на миналата година минималната работна заплата в Турция беше равностойна на 380 щатски долара. В момента тя е около 185 щатски долара и намалява с всеки изминал ден. В края на декември работниците проведоха големи демонстрации във всички големи градове в Турция. Разбира се, България не е на път да изпадне в подобна инфлационна криза като Турция. Въпреки това инфлацията ще продължи да изяжда заплатите ни поне през следващата година. Докато всичко това се случва, темата, върху която работниците трябва да се съсредоточат, е атаката срещу техните заплати и качество на живот. За да спрат това, различни десни сили се опитват да отклонят вниманието им. Демонстрацията, организирана от „Възраждане“, е добър пример за това. Истинската криза, пред която са изправени работниците, е постоянното намаляване на жизнения стандарт. Това, че няма да се налага да носят маска, няма да доведе до намаляване на сметките за ток. Работниците в България нямат същите традиции на войнственост като работниците в Турция. Твърде дълго време те са оставали пасивни. Резултатът е такъв, какъвто всички го знаем. България има най-ниските заплати и най-ниските пенсии в ЕС. Когато работниците не се борят за запазване на жизнения стандарт, той неизменно се влошава.

Това, което работниците тук трябва да направят сега, е да потърсят примери в други страни, не само в съседна Турция, но и във все по-нарастващата борбеност на американските работници, която наскоро представихме на този сайт. Първата стъпка напред е да обсъдим с нашите колеги защо се нуждаем от увеличение на заплатите. Втората стъпка е да обсъдим как да го постигнем. Както наскоро един голям турски строителен бос каза: „Когато хората обеднеят, накрая ще отидат и ще поискат от този, който ги е направил бедни, да плати за това“. Ето за какво трябва да говорим точно сега.