Работническата класа изглежда е заела централно място в Америка. В страна, в която през последните десетилетия класовата борба беше на ниско ниво, тази година се проведоха не една, а две големи стачки. Първата е продължаващата стачка на 11 500 сценаристи, която започна в началото на май, а през юли към нея се присъединиха 160 000 актьори. Тази стачка беше многократно отразена в медиите, като известни личности дефилираха на стачните линии. Разбира се, те са само малка част от стачкуващите и повечето от тях са обикновени работещи хора, които се борят за препитание като всички останали. Ако не друго, то мисълта за „стачкуващите звезди“ привлече вниманието на хората в Америка, а донякъде и в целия свят, към факта, че работниците могат да се обединят, за да се борят срещу своите шефове. 

Втората голяма стачка започна този месец. Работниците в трите най-големи автомобилни производители – Ford, GM и Stellantis. Конфликтът започна с еднодневни стачки, но може да ескалира и да обхване 145 000 работници. Това е първият случай, в който работниците стачкуват едновременно във всички „три големи“ компании. 

Неотдавна в Конфликт ни посети работник от западното крайбрежие на Америка, който ни разказа на публична среща за дейността на работниците там. Сметнахме, че много от нещата, които той имаше да каже, за интересни и пряко съотносими към нашия местен контекст, и затова бихме искали да ги споделим.

Текст на Мрежа за действия за класова борба. Оригиналът можете да прочетете на английски тук – www.class-struggle-action.net.

Класов синдикализъм, МДКБ (мрежа за действия за класова борба) и работническите комитети

Класов синдикализъм

Какво е това?

На най-базово ниво класовият синдикализъм признава, че капиталистическата класа, работодателите и шефовете, нямат абсолютно никакъв общ интерес с работническата класа. За нас синдикализмът е борба между класите. Споразуменията с работодателите са по-скоро временно примирие, отколкото съгласуване на интересите.

Примери за класов синдикализъм в САЩ включват UE Синдиката (Обединените електрически, радио и машинни работници на Америка), който е един от малкото профсъюзи, които все още заемат позициите на класовите синдикалисти в своята организация след репресиите срещу комунистите миналият век, въпреки злополучното му участие в изборни кампании.

Можем също така да посочим като примери различните синдикати, участващи в общата стачка през 1945-46 г. и IWW (Индустриални Работници на Света) преди промените му през 70-те години.

Класовият синдикализъм е изграждането на борещо се масово работническо движение, способно да защитава своите интереси и да печели чрез използване на ефективни тактики, а именно повторно центриране на нашите организации около силата на стачката. За да направи това, работническото движение трябва да скъса с почти един век т.н “казионни” синдикални практики, които пожертваха международната класова борба в името на националистическото между-класово сътрудничество. Работническото движение трябва да е готово да пренебрегне ограничителните закони на капиталистическата държава, които се стремят да ограничат стачната сила на работниците.

Нуждаем се от организации, които не разчитат на армии от чиновници, откъснати от ежедневните борби на работниците, заплатени от членския внос, извлечен от заплатите на самите работници. Именно ръководството на такива “казионни” синдикални бюрокрации е застрашено от забраните и глобите, които държавата налага върху синдикатите при прилагане на тактики, забранени от репресивния закон на Тафт-Хартли (анти-синдикално законодателство в САЩ), като например солидарните стачки и вторичните бойкоти. Вместо с такава страхлива бюрокрация, борбата трябва да бъде организирана около активността на отдадени редови работници – бойци и лидери на класовия синдикализъм.

Миналогодишната държавна забрана срещу задаващата се стачка на железопътните работници в САЩ е перфектен пример за начина, по който капиталистическата държава винаги криминализира класовата борба, когато тя представлява сериозна заплаха за нейния национален интерес. Дори повечето от така наречените „прогресивни“ и „социалдемократи“ в конгреса гласуваха да наложат железопътния колективен договор на работниците, които бяха гласували с преобладаващо мнозинство за отхвърляне на споразумението и за стачката. Той също така илюстрира начина, по който казионните синдикални бюрокрации в крайна сметка стават съучастници в прилагането на закона на капиталистическата държава. Тази реалност превърна основните профсъюзи на железопътните работници като (BLET и SMART-TD) в казионни синдикати или нищо повече от департамент за човешки ресурси към компаниите и държавата.

Нашата цел не е да изграждаме нови сектантски политически съюзи или да политизираме съществуващите съюзи, за да бъдат привърженици на тази или онази идеология. Класовата борба вече сама по себе си е политическа борба между две враждуващи класи. Класата на собственици напълно контролира съществуващата държава, нейните принудителни апарати (армия и полиция), университетите и всички традиционни и т.нар. “социални” медии, които формират общественото мнение. 

Всяка стъпка напред на работническата класа в защита на нейните интереси води до сблъсък с капиталистическата държава, разкривайки нейната истинска класова основа. Всяка стачка е малка революция. Класовият синдикализъм разбира, че електоралните тактики, насочени към насърчаване на инициативите на капиталистическите политически партии са контрапродуктивни. Само чрез мощно и борбено класово профсъюзно движение, способно да организира масови стачни действия, ние можем да осигурим истински отстъпки от страна на буржоазната държава.

Какво е “казионен” синдикализъм?

Казионните синдикати са от няколко разновидности. Традиционните бизнес синдикати като строителните занаятчийски профсъюзи, UFCW (синдикат за работници в хранителната индустрия и хранителни магазини) и UAW ( синдикат за работници в автоиндустрията ) се характеризират с вид казионен бизнес синдикализъм, който обвързва стратегиите си с националният интерес, вместо със солидарност с международната работническа класа.

Такива синдикати приемат капиталистическата система на печалба и имат ориентация към „партньорство” с работодателите/бизнеса. Обикновено се доминират от слой платени служители, откъснати от ежедневните борби на работниците и приемат безстачкови клаузи в договорите.

Такива синдикати поддържат тясно професионален фокус върху икономически битки с отделни работодатели, и липсва какъвто и да е пряк начин работниците в различни индустрии да се съберат, за да разработят обща програма за цялата класа.

През последните десетилетия се появи и сравнително нов тип казионен синдикализъм, който можем да характеризираме като НПО синдикализъм. Въпреки че споделя всички гореспоменати характеристики, той има тенденция да се интересува по-малко от проблемите в работното място и се различава от бизнес синдикализма само с целта си да превърне синдикатите в електорални машини за прогресивна реформа на политиката. 

По този начин, той изтрива класовите различия, като същевременно насърчава сътрудничеството между класите около инициативи за благото на т.н. „общност“, едно много размито понятие което включва и бизнес общността. Този синдикализъм разглежда синдикатите като групи за участие в електоралната политика и е тясно свързан с нестопанския сектор и академичните среди. Той преобладава в синдикати като SEIU (Международен съюз на обслужващите служители), финансирани от фондации работнически центрове както и повечето т.нар. трудови съвети в щатите.

Казионният синдикализъм се появи най-драматично по време на Първата и Втората световна война, когато опортюнистичното ръководство в много синдикати започна да работи директно с капиталистическата държава, за да наложи класовия мир и да прочисти класовите синдикалисти от движението. Чрез репресивно законодателство като закона Тафт-Хартли, приет в отговор на общата стачка от 1945-46 г., казионния синдикализъм се закрепи в правния апарат на държавата, като криминализира повечето форми на стачни действия, като същевременно принуди профсъюзните лидери да подписват антикомунистически клетвени декларации, в замяна на официално правителствено признаване съгласно NLRB (национален съвет по трудови отношения) и прилагане на правата на колективно договаряне.

Трансформиране на работническото движение чрез борещо се малцинство

През 2008 г. учители от Чикаго, недоволни от ръководството на казионния профсъюз на Чикагския синдикат на учителите, сформираха Групата на базовите преподаватели. През следващите две години групата се организира, за да адресира директно различни проблеми на работното място. В крайна сметка тази малка група пое ръководството на синдиката, което доведе до историческата стачка на учителите в Чикаго през 2012 г. Други учители в цялата страна започнаха да формират свои собствени борбени базово групи на редовите учители, които изтласкаха бизнес синдикалистите от ръководството, което доведе до базов борбен синдикализъм, който през 2018 г. пренебрегна законите в Юга, които криминализират стачките на работниците в обществения сектор, като преподаватели в Западна Вирджиния и на други места предприеха незаконни стачни действия и спечелиха.

Тази година (2023) 65000 учители в Лос Анджелис излязоха на стачка за солидарност с други преподаватели, въпреки държавните забрани, след като събрание на редовите членове смени ръководството на казионните учителски синдикати. Въпреки че Групата на редовите преподаватели не е това, което непременно бихме характеризирали като класов синдикализъм, тя демонстрира как шепа работници посветени на борбен базов синдикализъм, може чрез години всеотдайна работа да трансформира характера на работническото движение в цялата страна.

Откъде да започнем?

За да изградим печелившо работническо движение, трябва да признаем една фундаментална истина за класовото общество, в което живеем: работниците и шефовете имат противоположни интереси. Трябва да изграждаме организации не около инициативи за подкрепа на кандидати за избори, а около силата на стачката и отхвърлянето на капиталистическите закони, който се стремят да я ограничат. И накрая, трябва да дадем приоритет на международната солидарност и междусекторните действия.

За да изградим това движение, можем да започнем с…

С думи, съответстващи на действията

Класовият синдикализъм означава последователна борба, посветена на защитаване на интересите ни и тези на нашите колеги в рамките на нашите борби на работното място. Ние оформяме класовия синдикализъм около практически тактически въпроси, изправени пред текущата синдикална дейност, вместо да спорим с нашите колеги по абстрактни политически или морални въпроси. В работните места, където има синдикати, ние насърчаваме тактиката на класовите синдикати.

Практикуване на класов синдикализъм

– Застъпваме се за открито договаряне, за съгласуване на датите на изтичане на договорите в удобни времена за всички работници и против клаузите за забрана на стачки в договорите.

– Прокарваме класови изисквания вътре в синдикатите, които изисквания се фокусират върху подобряване на заплатите за всички работници, като същевременно елиминират разликите в подобряването на заплащането въз основа на работна категория.

– Против сме усилията за отклоняване на синдикални вноски в предизборни или политически застъпнически кампании, и сме за съсредоточаване на ресурсите в организиране на класови инициативи и фондове за стачки.

– Ни сме за сериозни намаления на синдикалната бюрокрация, чрез намаляване на броя на платените синдикални служители.

– Също сме и за действия, демонстрации и дати на стачките, които поставят работниците на едно и също физическо време и място. Научаваме кои проблеми ще мобилизират най-голям брой работници и се организираме около тези проблеми.

– Ние сме за ефективна стачка и солидарност и сме срещу заплахите и страха от правни забрани. Популяризираме идеите за класова борба, които оправдават нарушаването на трудовото законодателство. Скъсваме с философията за справяне в рамките на съществуващата система. Обсъждаме какви институции са ни необходими, за да устоим на държавните забрани.

Обучение, агитиране и организиране!

Ние образоваме, като разпространяваме информация за потиснатата история на работническото движение и международната класова борба до други работници. Ние агитираме, като говорим за лошите трудови условия които са ни наложени, и се организираме, като изграждаме взаимоотношения и насърчаваме смелост сред колегите си, за да можем да предприемем колективни действия, без да разчитаме на казионните бюрокрации на синдикатите да решават проблемите вместо нас.

Това може да приеме формата на разработване на базова стратегия за ескалация за решаване на проблеми на работното място или може да означава разработване на синдикална кампания по линия на класовите синдикати, където не съществува синдикат.

Солидарността означава действие!

Атаката срещу един е атака срещу всички.

Всяка борба на работниците срещу шефа е борба на цялата работническа класа. Ние демонстрираме класов синдикализъм, като се отдаваме на солидарност с работниците навсякъде където се борят с капиталистическата експлоатация чрез колективни действия.

МДКС (Мрежа за действие за класов синдикализъм) съществува в голяма степен, за да мобилизира участниците да предприемат действия в знак на солидарност с възникващите борби на всеки. Солидарността е реципрочност: колкото повече се борим за другите, толкова повече можем да очакваме те да се борят за нас. Колективно, способността ни като класа да се противопоставяме на капитала нараства с всяка стъпка, НАПРЕД!

Мрежа за действия за класова борба

Принципи на МДКБ

Стачна сила

Експлоатацията на труда на работниците осигурява основата за всички печалби на бизнеса. Организираният и колективен отказ от работа – стачката – остава най-мощното оръжие на работническата класа в нашата обща защита.  Противопоставяме се на всички клаузи „без стачка“ и други ограничения в рамките на съществуващата синдикална правна рамка, които се опитват да ограничат възможността на работниците да стачкуват. Ефективната защита на стачната блокада е от решаващо значение за успешното стачно действие. Стачна блокада означава да не пресичаш линията!

Солидарна дейност

Солидарността означава подкрепа, обединяване и разширяване на стачките. Преобладаващият синдикализъм насърчава работниците да мислят и действат само в защита на собствените си тесни интереси. Но работниците сме най-силни, когато действаме като обединена класа. Ние се ангажираме да се застъпваме в рамките на нашите синдикати за стачки на други работни места и солидарност, както и да координираме стачки или демонстрации по едно и също време и място с други синдикати, когато това е възможно.

Солидарна дейност

Чрез преживяванията на колелтивно действие и борба ние развиваме класово самосъзнание, което надхвърля нашите инд犀利士 ивидуални работни места и предубеждения. Нашите индивидуални борби на работното място се обобщават в борбите на цялата работническа класа.

Класово единство

Борим се за обединяващи класови искания (като увеличаване на заплатите) и се противопоставяме на инициативи, които ни разделят (като обичайната практика в много синдикати да се предлага на нови работници намалено заплащане за стачка). 

Ние подкрепяме откритото и прозрачно договаряне. Ние отхвърляме методите за договаряне, които дават прекомерна власт в ръцете на платени синдикални служители. Отхвърляме всяко обявено прекратяване на стачка, докато предложенията и временните споразумения не бъдат обсъдени и гласувани от членовете.

Класова борба; Не парламентаризъм

В синдикатите нашата сила се крие в нивото ни на колективна организация и капацитета ни за стачка. Заплахата от масова обща стачка е оръжието, от който се нуждаем, за да спечелим големи отстъпки от капиталистическата класа. За да спечелим искания като универсално здравеопазване, трябва да разраснем и укрепим синдикалното движение чрез класова борба, а не да отклоняваме нашите ресурси към избирателни тактики и капиталистически политически партии.

Тактики като финансиране на лобиране, подкрепа на политици, или организиране на инициативи за гласуване отклоняват критични ресурси далеч от усилията за организиране работниците, междуработни инициативи за солидарност, както и от фондовете за стачки.

Интернационализъм

Работническата класа е интернационална. Всеки аспект от нашата икономическа реалност се произвежда в рамките на огромна глобална икономика. За да спечелим, трябва да се организираме отвъд националните граници на множество точки от производствената верига. Международната икономическа криза разтърсва целия свят, тласкайки държавите, контролирани от капиталистическата класа, до ръба на глобалната империалистическа война. Трябва да се обединим с работниците по целия свят, за да се защитим взаимно и да предотвратим предстоящия катаклизъм на третата световна война.

Комитети за класова борба

Какво са?

Комитетът е просто група от хора, които се събират около обща цел. Комитетите за класова борба са самоорганизирани групи от редови работници. Тяхната основна цел винаги е да водят ефективна борба за защита на заплатите, стандарта на живот и работните условия. Именно в преследване на тези цели членовете на комитет за класова борба се събират около споделеното признаване на необходимостта от практикуване на класова синдикална дейност, за да има победа.

Конкретните цели на всеки комитет могат да се променят, когато се променят специфичните условия на тяхното работно място.  Без значение от краткосрочните цели, в дългосрочен план те неизбежно допринасят за развитието на класов профсъюзен полюс в работническото движение, като артикулират независима класова перспектива и прокарват класовата борба чрез пряко действие и чрез инициативи за солидарност с други работни места и синдикати в рамките на собствените си работни места или синдикати.

На какво са базирани?

Комитетите за класова борба се основават на реалността, че живеем в свят, дефиниран от борбата между две класи: капиталистическата класа и работническата класа. Тази борба е международна, тъй като капиталистическата икономическа система е глобална. Комитетите за класова борба подчертават, че силата на профсъюзите се крие в способността им да стачкуват. Ние признаваме необходимостта да преминем отвъд правния апарат на държавата/синдикатите и да преориентираме нашите синдикати далеч от избирателните практики, за да изградим мощни синдикати, способни да спечелят битката срещу шефовете. Накратко, тези групи са организирани около практическите стратегии и тактики на класовия синдикализъм.

Каква е тяхната дейност?

В крайна сметка членовете на всяка група винаги решават какви действия и инициативи имат най-голям смисъл във всяка дадена ситуация, но все пак можем да изброим някои примери:

• предлагане/прекарване на предложения в рамките на синдиката за предприемане на действия за солидарност с други стачки и демонстрации в работническото движение

• противопоставяне на избирателните инициативи на синдикатите, които губят силите и енергията на синдикатите за класова борба и пълнят джобовете на политиците на бизнес класата

• аргументиране срещу политики, които концентрират власт и финансови ресурси в ръцете на платени служители на синдикатите, които са откъснати от всекидневната реалност на редовите работници

• формиране на блокове в рамките на синдиката, с цел противопоставяне срещу практиките на междукласова колаборация, като примерно против продажни договори с шефовете, за облагодетелстване на една група работници за сметка на други.

• по време на преговорите за колективен трудов договор, комитетите могат да повдигнат свои собствени искания, за да изразят независимите класови интереси на работниците, така че да наложат кои условия са приемливи и кои неприемливи за споразуменията, независимо от това какво са приели синдикалните “бюрократи” или други платени длъжностни лица от екипа за преговори от името на работниците

• по време на стачка те биха могли да посочат най-добрия тактически път напред за своите колеги в защитата на стачковата (“пикет”) линия, която представлява човешка блокада на входовете към предприятието

• по време на дългите години между преговорите за договори, тъй като преобладаващият бизнес синдикализъм е склонен да не обръща внимание на ежедневните проблеми на работниците през тези периоди, тези комитети могат да организират базови кампании нерегламентирани от лидерите на синдиката (wildcat action), за да адресират директно проблемите на работното място, ако е необходимо да се действа така.

• комитетите могат да отговорят на призивите за солидарност между работните места, като мобилизират колегите си да предприемат действия или организират съвместни събития и демонстрации 

Кой е замесен? Къде се образуват?

Като групи на редовите работници, комитетите за класова борба най-често се състоят от членове на синдикатите; групите обаче съществуват извън контрола на опортюнистичното и свързано с шефовете синдикално ръководство.Те могат да бъдат организирани на няколко различни нива. Могат да се формират в рамките на отделно работно място, на ниво синдикат или да се организират на индустриална основа, състояща се от работници от няколко различни компании/синдикати. 

Комитетите за класова борба се самоорганизират навсякъде където бойците виждат необходимостта от такава формация за справяне с проблемите на работното място.

Като независими единици, те не са непременно обвързани с някаква централизирана структура извън връзките на работниците, които са ги формирали; въпреки това, чрез мрежа като МДКС, тези комитети могат да се свързват с други класови синдикалисти, за да координират съвместни действия и солидарност в мрежата.

Защо са ни нужни?

Реалността е подредена в полза на шефовете, които контролират огромни финансови ресурси за организиране на пропагандни и репресивни кампании срещу работниците. Колективно босовете контролират медиите и държавите.  Междувременно в повечето от синдикатите опортюнистични и свързани с шефове лидери са създали сложни, бюрократични, демократически процеси, за да гарантират, че ще останат на власт, и използват позицията си, за да намират извинения за политиката на междукласова колаборация.

Като индивиди ние сме безсилни да променим тази ситуация. Но когато се обединим с колегите си и предприемем колективни действия, можем да започнем да постигаме напредък. Когато създаваме колективни организационни органи като комитети за класова борба и насърчаваме споделена визия за това какви трябва да бъдат нашите синдикати и артикулираме за какво се борим, ние отказваме да бъдем победени от настоящата ситуация или да приемем трохите, които ни се предлагат от шефовете.

По този начин показваме на нашите колеги, че сме готови, желаещи и способни да се борим и ги каним да се присъединят към нашите редици. Като обединим нашите ресурси, за да направим промяна, ние развиваме истинска мощна база в нашите работни места и синдикати.

След това можем да използваме тази власт, за да упражним натиск както върху шефа, така и върху опортюнистичното синдикално ръководство, когато е необходимо, като предприемем колективни действия за реализиране на нашите колективни искания.

Исторически примери

Групи от редови работници, които се обединяват, за да действат на класови принципи, не е нищо ново и историята е пълна с примери.

Един ранен пример е общата стачка в Минеаполис от 1933 г., която избухна, след като борбени работници с класова синдикална програма се организираха, за да поемат ръководство на местната секция на транспортния синдикат – Teamsters Local 574.

През 1970 г. две големи национални нерегламентирани стачки на шофьори на камиони и пощенски служители изведоха над половин милион работници на стачните линии и блокади. И двете стачки в крайна сметка бяха успешни. Въпреки че бяха смятани за незаконни и бяха изправени пред множество държавни забрани и сериозни правителствени репресии, заедно с опозиция от страна на свързаното с шефовете ръководство на профсъюзите, в крайна сметка работниците спечелиха и в двата случая! Базовите синдикални бойци, действаха чрез принципите на класовия синдикализъм, за да отхвърлят сделките за междукласова колаборация и да получат благата.

В по-близко време стачките на учителите в червените щати през 2019 г. И нерегламентираните стачки на учителите в Оукланд през 2023 г. са примери, при които редовите работници създават самоорганизирани групи извън официалните синдикални канали и предприемат стачни действия, които в повечето случаи са незаконни и против волята на ръководството.

Въпреки че може да звучи, сякаш комитетите за класова борба са нова идея, в действителност историята е пълна с примери на работници, които се обединяват и формират групи, извън и срещу опортюнистично и свързано с шефовете синдикално ръководство, като същевременно действат на класово-синдикални принципи, за да защитят адекватно своите заплати и условия за работа. По-често, когато работниците са успели да направят това, те са имали големи успехи, както показват всички изброени по-горе примери.

Какво не са?

Днес в синдикатите в Съединените щати има изникнали и изникващи редица фракции за демократични реформи в няколко от големите синдикати. Работниците осъзнават необходимостта синдикатите да бъдат върнати в ръцете на редовите членове, далеч от контрола на малки клики от опортюнистичното и свързано с шефовете ръководство. Работниците също признават необходимостта синдикатите да бъдат поставени на борбена стачна основа. Това е положителна стъпка към възраждането на класово синдикално движение и ние насърчаваме работниците да не спират дотук. Трябва да продължим по-напред от това!

Реформи на съществуващите синдикати няма да са достатъчни. В крайна сметка се нуждаем от тотално прекратяване на този вид отношения, за да изковем едно ново класово синдикално движение. Потушаването на стачката в железниците в САЩ през 2022 г. чрез наложено от държавата условно споразумение подчертава начина, по който капиталистическата държава управлява и контролира съществуващите синдикати, които са обвързани от държавния регулаторен апарат. В този апарат правилата на играта могат да бъдат променяни по всяко време, за да отговарят на интересите на капиталистическата класа. Свързаното с шефовете опортюнистично ръководство послушно се съобразява с държавния натиск отново и отново, активирайки ресурсите на синдиката, за да усмири работниците и да потуши стачната дейност.

Приемането от Шон О’Брайън (президент на синдиката кандидатиран от вътрешно синдикалния реформаторски блок т.нар.Teamsters for a Democratic Union, TDU) на предварителното споразумение с UPS през 2023 г. остави 180000 работници на непълно работно време в UPS (най уязвимите работници) без значителни повишения и с по-ниски повишения от работниците с пълно работно време.

Тази капитулация под натиска на администрацията на Байдън демонстрира защо работниците се нуждаят от истински независими класови синдикални организации, които признават, че работниците нямат общ интерес с агентите на капиталистическата държава и които са готови да изградят организации, способни да оцелеят при заплахи от държавни забрани.

Комитетите за класова борба не се организират с основната цел да реформират структурите на съществуващите синдикати. Те признават, че проблемът е много по-голям от това.

Въпреки че със сигурност не се противопоставяме на усилията нашите синдикати да бъдат изтръгнати от контрола на опортюнистичното ръководство, ние също признаваме, че в много случаи, като случаите на Teamsters и United Auto Workers ч, където съществуват големи фракции за демократична реформа, в крайна сметка федералните забрани срещу синдикатите в резултат на обвинения в корупция играха голяма роля в налагане на реформаторските мерки, а не само организационните усилия на редовите членове.

Тези големи реформаторски фракции, които се стремят да спечелят лидерски позиции в съществуващите синдикати, многократно се свързват с агенти на капиталистическите партии (както се вижда от примера с изброените по-горе Teamsters). 

Поради тези причини ние правим рязко разграничение между тези типове реформаторски групи и истински базови синдикални работнически групи, като примерите, които посочихме в последния раздел.

Как се вписват в Мрежата за Класова Борба (МКДБ)

Активистите за класовия синдикализъм на всяко дадено работно място трябва да обмислят формирането на комитети за класова борба. Като колеги работници в мрежата, ние смятаме за основна цел да се събираме и да си помагаме при формирането на групи, от които можем да изградим независима сила на работническата класа в работническото движение.

Мрежата организира публични събития, създава канали за комуникация на работниците, мобилизира работници от различни индустрии и сектори за стачна солидарност и поддържа уебсайт, всичко това с цел свързване на работниците, които могат да се подкрепят взаимно и да разработят свои собствени комитети около принципите на класовия синдикализъм. Чрез мрежата тези независими комитети имат възможността да развият по-широк класов профсъюзен полюс в работническото движение.

www.class-struggle-action.net