Като група прекарахме дълго време в обсъждане на статията за историята на АРК и нашето участие в нея. Това е важна статия за нас, защото обяснява откъде идваме и на какво се основават нашите гледни точки. Имаше известно безпокойство, че макар да дава подробна история на това, което сме направили, тя не казва почти нищо за бъдещето и за това накъде всъщност отиваме. Все пак не можеш да побереш всичко в една статия, а тази и без това се доближаваше до дължината на кратък роман.

Може би обаче е необходимо да се опитаме да изясним някои от мислите си за това как да продължим напред. Най-ясните неща са възгледите ни около това, което не трябва да правим. Има очевидни причини за това. Грешките, които сме допуснали, са ни пределно ясни. Да определим къде сме сгрешили е по-лесно, отколкото да планираме нов курс. В това няма нищо странно.

Идеите, които променят обществото, не идват от мислите на умните хора, а от практиката на работническата класа. Това, че работническата класа е слаба и дезориентирана в този момент, е много ясно. Също така е съвсем ясно, че са настъпили реални промени в структурата на капитализма в световен мащаб. През последния половин век преминахме от ситуация, в която повечето хора работеха с ръцете си, до днешната, в която много хора седят вкъщи на компютъра си и са „home office“. Въпреки че „масовият работник“ от миналото не е мъртъв, съществуват много нови форми на работа и ние трябва да признаем това и да работим в съответствие с него.

Ако разглеждаме историята на работническото движение, можем да видим, че по времето на Маркс левицата не е имала реално разбиране за това как работниците могат да упражняват своята сила и в крайна сметка да контролират обществото. Не идеите на някои „велики мислители“ показаха пътя напред, а самодейността на самата работническа класа. Масовата стачка и работническите съвети, които за първи път се появяват в Холандия през 1904 г. и в Русия през 1905 г., показват нови методи на работническа борба и в крайна сметка как работниците могат да организират обществото. Левите теоретици бяха тези, които трябваше да бягат, за да догонят онова, което правеха работниците. Тогава ще започнем с това, което знаем, че не трябва да правим.

Едно от най-важните неща, които опитът на АРК ни показва, е, че не можете да изградите масови революционни организации на работниците във времена, когато нивото на класовата борба е ниско. Ако мнозинството от работниците не са революционно настроени, тогава една масова организация на работниците не може да бъде революционна. Вместо това тя ще отразява онова, което мислят нейните членове. Ако работниците са пасивни, включването им в организация няма да промени този факт. Една от грешките на АРК бе да мисли, че може да създаде организация от войнствени работници, когато работниците не бяха войнствени.

Идеята беше да се привлекат работниците в организацията и да се надяваме, че те просто ще стигнат до класовата политика, след като се присъединят. За да задълбочат тази грешка, много хора в АРК омаловажиха класовата политика с цел привличане на повече хора в организацията. Резултатите бяха предвидими и са добре описани в статията ни Базов синдикализъм на края на света.

Какъв вид организация защитаваме сега и се опитваме да развием тогава? Може би най-важният момент, който трябва да изясним, е, че това е политическа, а не икономическа организация. Присъединяването към организацията се основава на ангажираност с политически идеи, а не просто на това да си работник. Това е организация, основана на идеите на класовата политика. Тя не се опитва да набира колкото се може повече хора, а по-скоро да работи с хора, които са съгласни с нас по отношение на тези политики. Тя има за цел да изгради не масова организация на работниците, а по-скоро политическо малцинство в рамките на работническата класа. Вместо да изгражда формални структури, които да представляват работниците, организацията се стреми да се намесва в борбите на работниците, когато те се случват.

По този начин тя ще излага своите политически позиции, които се основават на самоорганизацията, класовата сила и работническата автономия. Тъй като самите работници развиват нови методи на борба, ние се стремим да участваме в тях, да добавяме нашите гледни точки, но и да се учим от това, което самите работници правят. Една от функциите на тази група е да се опита да извлече поуки от тези борби и да започне дискусия за тях с други работници, участващи в собствените си борби. Ето защо публикуваме материали за дискусиите, които проведохме между някои членове на СБМС и войнстващи чешки медицински сестри, и ето защо скоро ще публикуваме интервю с медицински сестри в България, които предприеха стачни действия и спечелиха.

Предстоящата задача е трудна. Няма лесни отговори. Класовата борба, колкото и слаба да е в момента, обаче няма да изчезне и когато работниците се борят, ние ще бъдем там, за да покажем солидарност, да се опитаме да добавим нашите гледни точки и да се учим от участващи в тези борби. Целта ни е да изградим дискусия между воюващите работници за това как да се борят и как да побеждават, да извлечем тези поуки и да участваме в прилагането им в по-нататъшни борби. Защо не се присъедините към нас в този разговор?