Едно време в Цариград живял един добър паша. По това време страната се управлявала от зъл султан от далечен град в центъра на страната. Султанът управлявал страната повече от 20 години и обикновените хора били уморени от неговото управление и корупцията, която идвала с него. За много от жителите на Цариград, а всъщност и на страната като цяло, добрият паша, син на имам, изглеждал като честен човек и може би човек, който би могъл да замени султана и да върне честността в империята. Султанът, добре осъзнаващ недоволството сред народа си, хвърлил добрия паша в затвора и докато жителите на Цариград протестирали по улиците и призовавали за край на управлението на султана, пашата гниел в тъмница си.

Правим паралел между събитията в Истанбул през пролетта и събитията във Варна днес, за да покажем настоящата тенденция в събитията, случващи се в региона. Корупцията се превърна в движещата сила, която извежда хората на улицата, за да протестират срещу правителството. В Гърция, Сърбия и Северна Македония искрата, която доведе до демонстрациите, беше някакво бедствие, довело до загуба на човешки живот.

Както е обичайно при подобни бедствия, смъртните случаи на хора бяха причинени от лоши стандарти за безопасност и съкращаване на разходите по време на строителството в търсене на все по-големи печалби. Поглед към пожара в нощен клуб в Кочани, Северна Македония, ни дава добър пример; „Нощният клуб беше нелицензиран и наруши множество стандарти за безопасност: освен всичко друго, липсваха му пръскачки, достатъчно аварийни изходи и имаше само един пожарогасител“. Това, което добави към трагедията, беше окаяното състояние на болничната система и фактът, че нямаше достатъчно линейки и медицински персонал, за да се справят с трагедията. Разбира се, ужасяващото при подобни бедствия е, че условията, които ги причиняват, не са уникални за малките градове в Северна Македония. Всички знаят, че подобни неща са навсякъде около тях. Всички знаят, че здравната система се разпада и е напълно неспособна да се справи с по-големите натоварвания, поставени върху нея от бедствие от този вид. В този нощен клуб може да са нашите деца.

Така пожар в нощен клуб, срутването на част от жп гара в Нови Сад или влакова катастрофа в Гърция са събитията, довели до протести на стотици хиляди хора по улиците. В България и Турция арестът на кмет по обвинения в корупция накара хората да излязат и да демонстрират. Във всички случаи обаче „корупцията“ е в центъра на историята.

В Истанбул има много хора, които вярват в „добрия паша“ Екрем Имамоглу. Може би след повече от 20 години управление на султана хората са забравили какво е било управлението преди Реджеп Тайип Ердоган и как самият той е дошъл на власт, представяйки себе си и партията си като нещо ново и недокоснато от корупцията в държавата.

Разбира се, Ердоган не е „султан“ и Имамоглу не е „добър паша“, каквото и да се надяват хората. Всички знаят, че корупцията е нещо, което е в основата на общинското управление. Дори самият Имамоглу да не е лично корумпиран, ще има връзки с корупцията. Невъзможно е да си представим, че община Истанбул, град, по-голям от повечето европейски страни, функционира без каквато и да е корупция.

Когато обърнем поглед обратно към България и към Варна, ни е трудно да повярваме, че някой вижда Благомир Коцев като „добър паша“. Честно казано, цялата история ни напомня за думите на Маркс: „Хегел отбелязва някъде, че всички велики световноисторически факти и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Забравил е да добави: първия път като трагедия, втория път като фарс.“ Никой не си въобразява, че българската политика е чиста. Корупцията е ендемична в общинското управление и местните бизнесмени със скъпо чуждестранно образование по никакъв начин не са имунизирани срещу нея. Ако държавният прокурор не може да създаде добро дело срещу Коцев, тогава той наистина не е много добър в работата си.

И все пак това обвинение, подобно на това в Истанбул, не е започнато, защото кметът е корумпиран. Ако случаят беше такъв, вероятно всеки кмет в страната щеше да стои в съдебна зала. Това е случай, в който управляващите използват корупцията като прикритие за атака срещу своите политически врагове.

Враговете на тези, които са на власт, обаче не са непременно приятели на работниците. Това, което виждаме тук, са две фракции, които се борят за това кой контролира държавата и кой има право да пълни джобовете им и на техните приятели от общинските и държавните хазни. Изглежда има реална разлика между протестите тук и тези, например, в Сърбия.

В Сърбия изглежда има истински гняв сред големи слоеве от населението, заради факта, че хората са загинали, защото шефовете на различни компании и държавата са имали нужда да реализират повече печалби. Протестите бяха наистина масови – 350 000 души на демонстрации в Белград, град с размерите на София, и 100 000 в Нови Сад, град с размерите на Варна. Тук поддръжниците на кмета и „Харвардските момчета“ успяват да съберат няколко хиляди души, предимно от собствената си партия и тези, които зависят от тях за работата си.

Това е борба между различни фракции за това кой има право да пълни джобовете си за наша сметка. Ако фракцията, която е преследвана днес, триумфира, никой не си представя, че това ще сложи край на корупцията и ще доведе до някаква нова ера на честност. Това е нещо, което ще оставим за приказките. По-скоро бихме очаквали тези, които дойдат на власт, да бъдат тези, които ще арестуват лидери и видни членове на губещата фракция. В края на краищата, не е като това да не се е случвало и преди.