Преглед на състоянието на работническата класа през 2023 г. и някои насоки за нейното бъдеще

Годината завършва с кръв. В Русия, в Украйна, в Газа, на Западния бряг и в Ливан се избиват цивилни граждани. Най-ясно се открояват кланетата в Газа. Никога досега не сме били свидетели на „война“, в която цивилните граждани да съставляват тъй огромен процент от жертвите. Ужасът от избиването на цивилни в Газа прави останалите петдесет и пет конфликта, водещи се в момента по света, да изглеждат като джуджета. През първите няколко седмици от в Газа бяха избити повече цивилни, отколкото през осемнадесетте месеца на войната в Украйна. Това не е война, това е геноцид.

До края на годината бяха избити общо 30 000 цивилни, включително 11 500 деца. Преди да станем свидетели на края на това клане, все още необозрим, броят им със сигурност ще нарастне. Смъртността ще продължи да се увеличава дори след като бомбардировките и стрелбата спрат. Повечето цивилни жертви по време на война са винаги причинявани не от непосредствените военни действия на воюващите страни, а от разпространението на глада и болестите, следствие от разрушаването на инфраструктурата. Понастоящем преобладаващата част от населението е вътрешно разселена, медицинските заведения са разрушени, а храната и водата са на изчерпване. Няма светлина в края на тунела за потърпевшите от този геноцид.

Какво ще се случи, когато се стигне до прекратяване на огъня, предстои да разберем. В израелската управляваща класа има значителна фракция, която би искала да изгони всички палестинци от Газа. Малко вероятно е обаче Америка да позволи това. Етническото прочистване на два милиона души вероятно е твърде далечна стъпка дори за тях. Байдън неспирно напомня на израелците, че имат по-скоро седмици, отколкото месеци, за да приключат с клането си. САЩ също така многократно призовавава да проявят „сдържаност“ по отношение броя на избиваните цивилни, ала те не обръщат особено внимание на това.

Ако Израел не успее да прогони палестинците, то ще се сблъска с проблем. А именно, какво да прави с Газа. Често повтаряната цел да се унищожи ХАМАС е невъзможна. Вече сме изслушали всички тези приказки за унищожение на партизански армии. От американците във Виетнам, през британците в Ирландия, до турците в Кюрдистан, унищожението някак никога не дава резултат. Всяка хвърлена бомба довежда все повече новобранци пред вратите на ХАМАС. Те ще оцелеят и е повече от вероятно подкрепата им да нарасне, а политическите им цели да спрат саудитско-израелското мирно споразумение, възръщайки палестинския въпрос в дневния ред на света, като по този начин отвърнат значителна част от световното обществено мнение от Израел и неговите постижения.

За Израел мисълта за продължаващо управление в Газа от страна на ХАМАС е табу. Възможностите им обаче са ограничени. Изглежда малко вероятно да намерят някой, който да пожелае да окупира Газа от тяхно име. Както Палестинската власт на Западния бряг, така и Арабската лига заявиха, че няма да действат като полицаи в името на Израел. Изглежда вероятно последният да бъде принуден сам да окупира пряко Газа, което единствено би довело до продължаване на терора.

Заплахата от разпространение на войната остава постоянна. На Западния бряг, както и в Газа, тече кръв. Там са убити над триста палестинци. Както в Газа, така и там, броят на жертвите е напълно несъразмерен. Убити са четирима израелци. И тук говорим за геноцид. Северната граница на Израел също е сцена на конфликт. Израел бомбардира Ливан, а Хизбула изстрелва ракети в отговор. Над 150 души са убити от ливанската страна на границата, а четирима – от израелската.

Америка също е въвлечена в пряк конфликт. В навечерието на Нова година хеликоптери на американските военноморски сили потопиха три лодки, принадлежащи на йеменската хутска милиция. Хутите извършват нападения срещу свързани с Израел кораби от ноември насам, като според САЩ това е двадесет и третото нападение. В Ирак и Сирия американски бази бяха атакувани от дронове, а Америка отвърна с въздушни удари. Израел също така бомбардира Сирия, убивайки високопоставен ирански командир. Ескалация на войната е повече от възможна, тъй като както израелските, така и американските ястреби настояват за окончателен сблъсък с Иран. Всяка искра би могла да доведе до по-мащабен пожар.

Подобно на Близкия изток, войната в Украйна изглежда също ще продължи. И двете страни говорят за набиране на още войски за армиите си през следващата година. В момента войната там изглежда да е в застой. Няма изгледи за победа на нито една от страните. През изминалата нощ както украинските, така и руските войски нападнаха цивилни граждани в градове на другата страна. Не се вижда край. Усещаме, че догодина по това време ще пишем нещо подобно.

Положителен факт е, че през последните няколко месеца в Русия и Украйна се появиха женски движения, насочени към мир връщане на войниците у дома. Макар и малки и подложени на големи репресии, именно в подобни движения виждаме потенциал за прекратяване на войната.

Разбира се, зад тези два конфликта, както и зад други, като например етническото прочистване на сто хиляди арменци от азербайджанците през септември, стои упадъкът на Америка и едновременният възход на Китай. Именно в тези промени в международното равновесие на силите можем да открием първопричините за войните, които днес се разпространяват по света. Мнозина вляво виждат края на американското господство като начало на някакъв „многополюсен световен ред“ на мир и просперитет. Ние не сме съгласни с това. Америка ще се бори, за да запази имперската си позиция. Тя няма просто да се откаже от нея тихомълком. Това, за което трябва да се подготвим, вместо за някаква нова ера на мир, са години на война и терор по целия свят. Америка ще се бори с онези, които виждат в нейния упадък възможности, а Китай ще ги подкрепи. В този контекст се посяват семената на бъдещите конфликти.

Много американски анализатори предричат срив на китайската икономика. Голяма част от тях се основават по-скоро на техните надежди, отколкото на анализ на икономическите данни. Америка мечтае за свят, в който е сигурна в позицията си на единствена свръхсила. Тя вижда във всеки спад на китайските икономически показатели началото на някакъв фатален срив. Това не се случва. Въпреки това китайската икономика се забавя. Дните на растеж от 10 % са отминали, най-вероятно завинаги. В крайна сметка китайският растеж ще се забави до около 4 %. Въпреки че това вече не е темпът, който превърна Китай в световна сила, каквато е днес, той все още е повече от два пъти по-висок от прогнозирания растеж на САЩ и почти три пъти по-висок от този на Европа.

Това забавяне е чисто и просто забавяне. Китайската икономика ще продължи да превъзхожда тази на Запада и съперничеството ще се запази. Тайван и Южнокитайско море ще бъдат в центъра на този процес. Въпреки че тук, в Европа, това не се обсъжда толкова много, американските медии са пълни с разговори за китайскоамериканското съперничество и възможността за бъдеща война между двете суперсили. Това, че Китай ще измести САЩ като основна световна суперсила, далеч не е сигурно. Тази година населението на Индия надмина това на Китай. Сега те имат петия по големина БВП в света, а Индия не му е приятел. Китай също така има и демографски проблеми, дължащи се най-вече на дългогодишното прилагане на политиката за едно дете, далеч по-тежки от тези на останалата част от западния свят. Както навсякъде другаде, Китай ще трябва да приема имигранти, за да поддържа работната си сила.

Европа също има демографски проблеми. Коефициентът на раждаемост е нисък и за да се поддържа работната сила на сегашното равнище, той трябва да се компенсира с имиграция. В Европа като цяло населението е нараснало с 0,1 % през последната година, въпреки че коефициентът на плодовитост е 1,6 % (доста под 2,1 % коефициент на заместване). Това обаче не е равномерно разпределено по целия континент. Миграцията от страните в Източна Европа поддържа нивата на населението в западната част на континента. България е най-силно засегнатата страна, в която нивата на населението рязко спадат. На Запад тази имиграция предизвиква дълбоки социални проблеми, които се проявяват най-ярко в Ирландия чрез антиимигрантските бунтове в Дъблин и палежите на бежански центрове в цялата страна. Франция наскоро прие нови строги закони против имигрантите, а в целия континент крайно десните и антиимигрантски партии отбелязват ръст в гласовете си, като неотдавнашната победа на Герт Вилдерс в Нидерландия е само най-яркият пример за това.

Вероятно другата голяма история на годината и нещо, което със сигурност ще доведе до увеличаване на потока от бежанци и мигранти през следващите години, е изменението на климата. Изминалата година беше най-горещата в историята, като дори на Конференцията на ООН по изменението на климата беше призната необходимостта от отказ от изкопаемите горива. Въпреки това изглежда, че реални стъпки в тази посока няма. Това не е изненадващо, тъй като конференцията се проведе в Дубай в Обединените арабски емирства, един от най-големите износители на изкопаеми горива в света, а неин председател беше Султан Ахмед Ал Джабер, президент на Националната петролна компания на Абу Даби. Тъй като поне 2456 от участниците в конференцията бяха лобисти на изкопаемите горива, не е изненадващо, че не бяха поети сериозни ангажименти за намаляване на из犀利士 копаемите горива и следователно на глобалното затопляне. Климатичната криза продължава да бъде съвсем реална заплаха за целия живот на планетата.

Много коментатори посочват, че развитието на ChatGP и изкуствения интелект изобщо е друга екзистенциална заплаха за човечеството. Макар да не сме сигурни в това, изглежда сигурно, че през следващото десетилетие той ще окаже силно въздействие върху пазара на труда. Изкуственият интелект има потенциала да унищожи милиони работни места. Много от тях ще бъдат в сектора на белите яки на работническата класа, не тъй засегнати, колкото традиционните работници, от промените в промишлеността през последните десетилетия. Изглежда сигурно, че демографският проблем, за който се твърди че предизвикал „Арабската пролет“, а именно наличието на голям брой добре образовани млади хора, напускащи университетите с малка или никаква надежда за работа, ще преследва развитите икономики.

Трудно е да се каже как ще се развие ситуацията. Може би очакваната огромна загуба на работни места ще бъде балансирана от прогнозираното намаляване на населението. Дори и тогава, обаче, все още ще е налице недостиг на млади работници, чиито социалноосигурителни вноски би трябвало да покриват пенсиите на все по-голям брой стари хора. Тъй като правителствата се борят за балансиране на бюджетите, резултатът от това ще бъде увеличаване на строгите икономии. За съжаление, това е оптимистичната гледна точка. В действителност масовото икономическо преструктуриране обикновено атакува жизнения стандарт на работническата класа. Пазарите не са склонни да се балансират в интерес на обикновените хора. Това не е тяхната цел. Онова, което всъщност правят, е да концентрират натрупването на капитал или, иначе казано, да направят богатите по-богати, а бедните – по-бедни. В годината, в която Тейлър Суифт стана първата милиардерка в поп музиката, е лесно да се види как това ще бъде балансирано с увеличаване на трудностите за хората от най-ниските слоеве на обществото.

Трудно е да обобщим 2023 г., запазвайки положителна перспектива. Въпреки това, като организация, ангажирана с радикална политическа промяна, за нас това е от съществено значение. Според нас причината за всички ужаси на съвременния свят – от войната и геноцида, през климатичните бедствия и бежанската криза, до масовата безработица, причинена от технологичните промени, се крие в икономическата система, основана на печалбата и експлоатацията. Вярваме, че само разрушаването на тази система може да доведе до свят без войни и страдания и че тази промяна може да бъде постигната единствено от мнозинството от населението на света. А именно работническата класа, поемаща контрол над обществото.

В противовес на мрака, който ни залива ежедневно от новинарските емисии, виждаме и проблясъци на надежда. През 2023 г. се наблюдава засилване на работническите борби касаещи икономическите им интереси. В цяла Европа работници използваха стачни действия, за да се защитят от атаките срещу заплатите и условията на труд. Добре огласен пример за това е Обединеното кралство, където броят на загубените работни дни заради стачки е близо два милиона и половина – най-високото ниво от 80-те години на миналия век насам. Вярно е, че навсякъде по света заплащането изостава от инфлацията, но подобни цифри показват, че работниците са готови за борба. Обединеното кралство се откроява, тъй като е една от най-големите европейски държави. Два милиона и половина са голям брой „загубени“ дни. Ако разгледаме данните по-задълбочено обаче, ще видим, че в Норвегия, Дания, Швеция, Италия, Кипър, Финландия, Белгия, Испания и Австрия на един работник се падат повече стачни дни, отколкото във Великобритания.

На първо място в Европа е Франция с протестите срещу законопроекта за пенсионна реформа, предвиждащ увеличаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години. Милиони спряха работа, а още повече излязоха по улиците, за да спрат този законопроект. Разбира се, готовността на френските работници да се борят е една от основните причини пенсионната им възраст да е толкова ниска. В крайна сметка, след четири месеца и половина, удариха на камък. Все пак остава фактът, че е налице готовност за борба и че същата ще възпре шефовете от нови атаки през следващите години.

В много страни по света се наблюдаваше възобновяване на работническите акции, като пример за това са транспортните работници и учителите в Южна Корея, но може би специално внимание заслужават стачките в Съединените щати, където работническата класа отдавна е затихнала. Медиите в САЩ нарекоха тази година „горещото стачно лято“, като над половин милион работници взеха участие в над четиристотин стачки. Сред забележителните примери са голямата победа в автомобилния сектор, най-продължителната стачка на здравните работници и дори стачките на холивудските актьори и писатели, като общият брой на дните, прекарани стачни действия през годината, е над единадесет милиона.

Друг повод за надежда е броят на хората, готови да демонстрират срещу войната, макар и в немалко случаи подобни протести да биват забранявани от държавата. Тези активности варират – от малки, които се провеждат в трудни условия, като например женските протести из градове в Украйна и демонстрациите в Тел Авив срещу клането в Газа, до масови такива на милион души в Лондон и Истанбул.

Наред с възраждането активността на работническата класа, характерно за последната година, виждаме в желанието да се отхвърли войната надежда за бъдещето. Приемаме, че много от тези стачни движения са слаби и че в много демонстрации, които привидно са срещу войната, се наблюдават тенденции да се подкрепи една от воюващите страни.

Въпреки това смятаме, че като цяло готовността на работническата класа да се включи активно в политическите дела и желанието на хората по света да отхвърлят ужасите на войната са положителен белег за бъдещето.