Членовете и поддръжниците на Конфликт няма да присъстват на „Маршовете за мир и суверенитет“ днес.

Още от самото начало имахме опасения относно тези маршове. Макар да се обявяват за мир, тези шествия бяха организирани от хора, които всъщност са за война. На тези шествия в някои градове националните знамена, с изключение на българското, са забранени и организаторите помолиха хората да ги приберат. В други демонстрантите маршируваха зад руски знамена. Странна е демонстрацията за мир, която се събира зад знамето на една от воюващите страни във войната.

Позицията на Конфликт е против войната. Ние сме против двете страни във войната и казваме, че работниците нямат интерес да умират за „своите“ шефове. Не развяваме нито руски, нито украински знамена. Ние сме за протести, стачки, саботажи и дезертьорство в зоната на военните действия, както и за стачки срещу предизвиканите от войната строги икономии и инфлация във воюващите страни от НАТО. Вярваме, че войната може да бъде спряна само чрез отказ на работниците и войниците да се жертват за нея.

Освен това се отнасяме критично към цялата концепция за „суверенитет“. Смятаме, че в днешния свят цялото понятие за национален суверенитет е илюзия. Малки държави като България не могат да бъдат истински независими. Те по-скоро са пешки на шахматната дъска на великите сили. Не намираме отговора в какъвто и да е национализъм. По-скоро смятаме, че национализмът е част от проблема.

Въпреки това ние присъствахме на предишните демонстрации, защото вярвахме, че на тях има значителен брой хора, които са наистина против войната и против двете страни, и това са хората, с които искахме да общуваме.

Неотдавнашното решение на организаторите официално да обединят така нареченото си „антивоенно движение“ с тези, които водят кампания за референдум срещу джендър идеологията, беше твърде много за нас. Не искаме да демонстрираме зад знамената на десни религиозни фанатици и днес няма да бъдем там.

Ето листовката, която щяхме да разпространим, и какво щяхме да кажем:

„Тъй като отказваме да бъдем безсилни пред настоящите събития, отидохме на антивоенните демонстрации. С надеждата да намерим нещо за размисъл и други хора, готови да дискутират отвъд провоенната медийна пропаганда, поканихме и други участници в демонстрациите да се включат в дискусията. И наистина, последната демонстрация беше много поучителна.

Докато издигахме транспаранта „Не на Путин, не на НАТО, не на войната“, различни хора с различни мнения дойдоха да поговорят с нас. Повечето от коментарите бяха относно частта от нашия транспарант заявявала „Не на Путин“, въпреки че позицията ни малко зад основната част на демонстрацията даде възможност на някои минувачи да направят коментари и за „Не на НАТО“.

„Ако ви нападнат, как ще реагирате?“ Тази забележка ни беше направена колкото в защита на Путин, толкова и в защита на Украйна и НАТО. Често чуваме тази позиция от началото на войната. Тя апелира към здравия разум. Разбира се, ако някой ни нападне, ние ще сме склонни да се защитим. Защитата на потиснатите е идея, с която повечето хора са съгласни. Това, което не е толкова ясно, е определението за това кой е потиснат. Някои осъждат факта, че руските малцинства са потиснати в някои региони на Украйна, други – че украинците са потиснати от Русия. Явно не може да се отрече, че жертвите са и от двете страни. Дали това оправдава добавянето на нови имена към списъците на жертвите на войната? Да се надяваме, че всички „антивоенни“ демонстранти поне ще се съгласят да кажат категорично „не“.

Бяхме критикувани и за това, че приравняваме Путин с организация – в случая НАТО. Може би вместо това можехме да напишем „Кремъл“. Така или иначе, отказахме да напишем „Русия“ и смятаме, че всички биха се съгласили по този въпрос. Заклеймяването на руснаците заради техните лидери не би било справедливо. Поне така мислим ние в Конфликт.

Но докато това изглежда ясно за руснаците, заклеймяването на украинците изглежда не представлява толкова голям проблем за някои от демонстрантите, дошли да защитят името на Путин. Тъй като ние не се интересуваме от националния въпрос, а от класовия, ние сме противници на този вид  расизъм, независимо дали е насочен срещу руснаци или украинци, точно както интринистичното съществуване на „българска нация“ не ни интересува. 

И все пак, ако има символ, който организаторите на събитието са разрешили, това е българското знаме. Това, което е важно в това решение, е фактът, че то закотвя въпроса за войната от тази страна на Черно море. Не можем да отречем, че мястото ни в света, където живеем и работим, е свързано с геополитиката. Работейки в България, и особено във Варна, ние усещаме последиците от войната чрез инфлацията, страхуваме се от решенията на НАТО и ЕС и виждаме от първа ръка влиянието на руските олигарси. Това, че се страхуваме от решенията на Кремъл, се разбира от само себе си. Но това е страх, върху който нямаме контрол тук и сега.

Една от ключовите думи, които бяха използвани по време на демонстрацията, беше „неутралитет“. В Конфликт смятаме, че неутралността не е достатъчна. Колкото и да искаме да бъдем неутрални, приемаме ли да плащаме цената на тази война? Приемаме ли инфлацията и натиска върху заплатите ни? Приемаме ли да работим за военната индустрия или за олигарсите, дошли да правят бизнес в България? Вместо неутралитет, ние предпочитаме конфликт на наша територия. Но не става въпрос за военен конфликт, а означава да премерим баланса на силите с преките си противници: капиталистите, които използват нашия труд, за да се обогатяват на наша територия, и които няма да се поколебаят да ни използват като пушечно месо, ако конфликтът се разшири. Нека още сега им покажем, че няма да се подчиним и че няма да финансираме тяхната война на който и да е терен и по какъвто и да е начин.