Ако сте посещавали центъра на някой сравнително голям град в събота, има вероятност да сте се натъкнали на „Възраждане“, които шестват нагоре-надолу и развяват знамената си в защита на лева. Въпреки че не са успели да се доближат до 100-те хиляди протестиращи, за които призова Костадинов, броят им не е незначителен. Явно протестите срещу еврото намират някакъв отзвук.

Когато ни питат за еврото, хората често се изненадват, че не ни пука особено за него. За мнозина приемането на еврото изглежда като последната капка, последната стъпка по пътя ни към политическа, социална и икономическа разруха. Сякаш на 1 януари 2026 г. България ще навлезе в някаква нова тъмна епоха.

Реалността обаче е такава, че на практика ние вече сме в еврозоната и сме в нея от самото й начало през 1999 г. Валутният борд и фиксираният обменен курс означават, че еврото винаги е 1,955 български лева и не може да се промени. Винаги е едно и също. Това означава, че банкнотата в джоба ви вече е ефективно евро, а също така означава, че България няма „национален суверенитет“, за който „Възраждане“ и неговите съюзници казват, че е на път да загуби. Когато България е член на Еврото, централната банка няма да може да прави независима парична политика. 

Примерът, който често се дава в този момент, е този на Гърция. По време на най-тежката си финансова криза гръцкото правителство не можа да девалвира валутата, защото беше член на Eврото. Това е вярно. Като член на Еврото България няма да има тази свобода на действие. Вярно е обаче и това, че съгласно правилата на валутния борд България няма тази свобода на действие и сега. Тук няма да има абсолютно никаква промяна.

Хората не демонстрират по улиците, защото имат плувни басейни в градините си. Те демонстрират, защото не са доволни от начина, по който се случват нещата. Когато на хората се казва, че това ще доведе до огромни икономически сътресения и обедняване, те се притесняват, и то с право, защото през последните години се наблюдаваха огромни сътресения и обедняване. Националистите говорят за това как Хърватия е била опустошена от инфлация след приемането на еврото през 2023 г. Всъщност хърватската инфлация спадна след присъединяването към еврото и дългосрочната ѝ инфлация сега е по-ниска от тази у нас.

Разбира се, когато има каквито и да било икономически промени, богатите се опитват да ги използват, за да станат още по-богати. Няма да е изненада, ако те го направят и сега и ако присъединяването към еврото съвсем леко увеличи инфлационния натиск. Шефовете ще се опитат да закръглят заплатите надолу, а магазините ще се опитат да закръглят цените нагоре. За разлика от твърденията на либералите, присъединяването към еврото няма да доведе до някакъв бъдещ икономически рай. Заплатите ще продължат да бъдат ниски, а цените – високи. Присъединяването към еврото няма да направи всички ни по-богати.

Тогава защо „Възраждане“ провежда тази кампания? Най-просто казано, те са в нея заради гласовете. Стратегията им се основава на това да бъдат публична опозиция на либералните елити, които управляват страната. Те знаят, че хората страдат икономически, и провеждат публични кампании, целящи да се възползват от това недоволство. Този път това е еврото. Неотдавна бяха учителите в училище, които казват на децата, че е нормално да бъдат гейове и чуждестранните актьори.

Смятаме, че проблемите в тази страна, а всъщност и във всяка друга, са различни. Истинският проблем на работниците не е в каква валута им се плаща, а колко им се плаща. Ето защо виждаме много повече надежда в неотдавнашните протести в градския транспорт в София или в сегашните протести на медицинския персонал. Ние не сме всички заедно в това. Това общество като всяко друго е разделено на различни групи. Има такива, които работят, и такива, които експлоатират тези, които работят.  Ето защо няма да призоваваме хората да последват крайната десница, размахваща националния флаг и защитаваща лева. Ние ще се борим за по-добри заплати за всички работници, независимо в каква валута им се плаща.