Всички сме срещу Борисов, Пеевски и цялата корумпирана власт управляваща … откакто се помним. Макар изборните резултати да поставят ГЕРБ и ДПС, като водещи политически сили, изборите отдавна не са барометър за обществените настроения, особено като се има предвид факта, че все по-малко хора си правят труда да отидат до урните, а още по-малко от тях, го правят заради политическите си убеждения, а не заради всевъзможни зависимости. Мнозинството от нас не подкрепят властта. 

Означава ли това, че трябва да подкрепяме протеста, който вчера успя да мобилизира хиляди в центъра на София и да свали проекто-бюджета на Бойко и Пеевски? Отговорът за нас е ясен – категорично не! 

Принципът – “враговете на моите врагове са мои приятели” може и да е валиден в някои ситуации, но в политиката той е израз на безпринципност, волунтаризъм и обикновена наивност. Вчерашния протест не беше спонтанен народен бунт на хора, на които вече им е писнало от корупцията и машинациите на властта. Протестът бе организиран от Асоциацията на Индустриалния Капитал и ПП/ДБ с ясни и конкретни цели – повече десни политики в бюджета за догодина.

Значи от всички нас се очаква, че за да изразим нетърпимостта си към Борисов и Пеевски, трябва да подскачаме на площада в защита на интересите на Домусчиев и компания? За бизнесмените и адвокатите, съставляващи ядрото на електората на ПП/ДБ в това няма противоречия. Но работниците, излезли на площада да изразят нетърпимостта си срещу корупцията и властта, без съмнение са употребени от опозиционните партии и олигарсите от АИКБ да подскачат срещу собствените си интереси, в защита на чужди. 

Да бъдат използвани работниците в подобни политически сценарии не е толкова лесно, колкото изглежда. По всички медийни канали (социални медии, официални медии, вкл. бнр и прочее) в продължение на седмици се повтаряше многократно, че повишаването на данъците на капиталистите ще засегне неминуемо работниците, доколкото те ще трябва някак да си възстановят загубеното (през повишаване на цените на продуктите си, намаляне на заплатите.). Иначе казано, за пореден път икономическите противоречия биват тотално пренебрегнати, за да се пресъздаде някаква едва ли не изначална скаченост на шефове-работници, при която е невъзможно да се водят политики в името на работниците, а в този смисъл и социални политики изобщо. Вече видяхме как тези способи на ПП/ДБ бяха използвани и от ГЕРБ по време на протестите на превозвачите, когато изкараха всички тираджии, чак до Брюксел, за да протестират срещу собствените си интереси в контекста на т.нар. „Закон на Макрон“, понеже шефовете им казаха „Ако ви осигурим адекватни условия на труд, ще има съкращения,“ както твърдяха и довчера спрямо данък дивидент и осигурителните ставки.

 Разбира се целите на ПП/ДБ не се ограничават до извоюване на благинки за бизнеса, а включват и дестабилизация на правителството и трупане на политически дивиденти, които да бъдат реализирани при едни евентуални предсрочни избори. Същия сценарий бе изигран от същите хора на плажа на Росенец преди 5 години. Резултатът тогава беше домогването на ПП/ДБ до коалиция с ГЕРБ. Но нека да допуснем, че този път ще е по-различно и че “демократите” няма да се коалират с Борисов при първа възможност. Може би те са по-малкото зло? Не би трябвало да е трудно да си по-малкото зло в сравнение с отявлени мутри, като Борисов и Пеевски. Но ПП/ДБ някак си успяват. Ето само няколко от многото причини за това. 

1. Икономическата програма на ПП/ДБ е дясна, анти-работническа, антисоциална и по същество идентична с тази на ГЕРБ. 
2. ПП/ДБ подкрепят геноцида в Газа по-активно и от Борисов и Пеевски. 
3. Когато държаха властта, ПП/ДБ използваха силовите министерства като бухалка, по същия начин, по който сега го прави Пеевски
4. Раздирани са от корупционни скандали. Където успяват да изместят Гербаджийските схеми, поставят свои хора на същата хранилка. 
5. Минали и бъдещи коалиционни партньори на Борисов и Пеевски 

Списъкът може да продължава дълго. Всъщност дори симпатизантите на ПП/ДБ се затрудняват да формулират какво ги отличава от ГЕРБ, освен чисто естетическата им приемливост за софийската средна класа. 

Не трябва да забравяме и как само преди няколко месеца ПП/ДБ мобилизираха софиянци срещу работниците от градски транспорт, като дори организираха протест “Срещу нискоквалифицирания труд”. За разлика от ГЕРБ и ДПС, които са преди всичко мафиотски-бизнес структури, ПП/ДБ представляват една идеологически индоктринирана десница, която изпитва неудържима класова омраза към работниците. 

Ако искрено искаме да се противопоставим на корупцията и властта, трябва да ни е ясно, че ПП/ДБ са част от проблема, а не неговото решение. Докато оставяме подобни политически измекяри да канализират и употребяват нашето недоволство, промяната в България ще си остане предизборен лозунг.