Въпреки че говорихме за протестите в последните ни няколко статии, няма как да започнем с друго ежемесечния ни преглед на събитията в страната.
Без съмнение най-важното събитие в страната за последния месец е избухването на повсеместните антиправителствени протести. Те започнаха като добре организирана медийна кампания на дясната опозиция  ППДБ по модела “Росенец”.  В обединение с най-безочливата част от българската олигархия в лицето на Домусчиевата Асоциация на Индустриалния капитал, подмениха антикорупционните настроения на мнозинството с исканията на капитала – отмяна на увеличението на данък дивидент и повишените осигурителни вноски, отмяна на новите изисквания за отчет на бизнеса (супту) и като цяло, по думите на Асен Василев – “по-десен бюджет”. Резултатите са на лице – след въстановяването на тристранните срещи, всички искания на едрия капитал бяха изпълнени – увеличенията на данъците отпаднаха, като приходите от тях ще бъдат заместени от орязване на увеличението на заплатите на част от работещите в бюджетния сектор, и в частност – на учителите, младите лекари и тези на медицинските сестри.
В същото време, дясната опозиция смени курса и към исканията за по-десен бюджет все пак добави и исканията на улицата за оставка. Вот на недоверие бе входиран в петък от ППДБ с подкрепата на Меч и ДПС-то на Доган. До него обаче не се стигна, тъй като правителството рухна под натиска на многохилядните протести в цялата страна. И така, страната се отправя към седми поред извънредни избори.

 Борисов притиснат от зависимости, ще опита да спаси каквото е останало от популярността на ГЕРБ след месеците на агонизиращо управление, което му коства загуби от поне 5% електорална подкрепа. На фона на видимо смачкания Борисов, Пеевски изглежда далеч по-ведър – електоралните притеснения не важат за неговия купен и контролиран вот, макар че видимо вялия контра протест, който организира, показва че властта му в ДПС-арските райони вече съвсем не е гарантирана. Възраждане пък останаха в страни от основния сблъсък и в отчаяно търсене на обществено внимание се опитват да изтискат докрай отдавна изхабената си кампания за “лева”, докато не намерят нещо по-добро. В престоящата икономическа криза, те ще опитат да отклонят социалното недоволство към геополитическо противопоставяне. Тактика, която работи и за тях и за “цивилизационните” им опоненти. В крайна сметка целта и на Възеаждане и на ПП-ДБ е да закарат по някакъв начин хората до урните . Нещо, което им се удава все по-трудно, тъй като мнозинството от хората в страната ненавиждат целия политически елит.

Далеч по-интересни са събитията в сектор здравеопазване. След 5 години на протести на медицински сестри и кратко затишие, виждаме как се надига нова вълна от недоволство. Миналата седмица медицински сестри от болници в цялата страна се включиха в национален протест с настояване да бъдат осигурени средствата за обещаното увеличение на стартовата заплата в сектора на 1550 евро, както и за финансиране на амбулаторните здравни грижи. Сестрите са подлепени и от младите лекари, чиито искания също остават неизпълнени. Секторът изглежда е готов да мине към активни индустриални действия.

Напрежение назрява и сред железничарите. Обещаните 20 млн за повишение на заплатите там също са под въпрос. Същото важи и за български пощи и други части от бюджетния сектор.

Междувременно се случиха и няколко други събития от местно значение. Действащия варненски кмет Коцев бе освободен след 4 месеца в ареста. След като успяха да изкарат десетки хиляди на улицата в защита на интересите на едрия капитал, от ППДБ  организираха комична кампания за набиране на средства за гаранцията на Коцев, при която призоваха симпатизантите си да дарят пари на варненския милионер. 
Другия хванат в корупция кмет на ППДБ, Барбутев, също бе освободен, а бившия кмет на ГЕРБ във Варна, Портних се изправи пред обвинения от европрокуратурата заради бутафорното пристанище рибарско пристанище “Карантината”. 

Докато ППДБ и ГЕРБ се надпреварват в корупция, 
събитията на улицата не са еднозначни и изглежда имат потенциала да се изплъзнат от контрола на опозицията. След партийния митинг на 1 Декември, в няколко града, като Варна и Монтана, избухнаха спонтанни протести организирани в социалните мрежи, на които улицата издигна лозунга “Всички вън!”. Това дава надеждата, че протестиращите могат да се откъснат от контролираното фиаско на партийните митинги и да заменят исканията на опозицията със свои социални и далеч по-радикални такива. Засега страстите са успокоени с хвърлянето на оставката. Ситуация, която е удобна и за доскорошните управляващи и за опозицията. Но дали духът от бутилката не е вече изпуснат? Правителството рухна преди да успее да приеме бюджет за 2026та. Това означава, че всички предвидени актуализации на заплатите, включително на младите лекари и медицинските сестри, отпадат, тъй като до приемането на нов бюджет, държавните плащания ще бъдат организирани на базата на миналогодишния, където средствата за тях ги няма.
Пред 2013та социалните протести на работниците през зимата завършиха с беззъбите летни протести на софийските либерали. Дали този път няма да станем свидетели на обратното?