На 10 ноември 1989 г. в София, по време на пленум на ЦК на Българската комунистическа партия, Тодор Живков е свален от власт след повече от 35 години управление.

Това събитие бележи началото на прехода от еднопартийна към многопартийна система и от държавна икономика към свободен капиталистически пазар. 

Ежегодно, тази дата бива използвана от настоящата управляваща върхушка за да ни напомня за своята релевантност, която би трябвало да черпи своята легитимност от демонтирането на авторитарната власт на БКП. Предлага ни се една тъмно синя захаросана версия на историята, сведена опростенчески до сблъсък между силите на доброто и демокрацията и злото и социализма. Това е история от две части, политическа и икономическа. Политическата пропаганда за дисидентсвото и демократичния порив днес изглежда напълно издишала. Дори партиите черпещи легитимност от нея, всички гербаджийски и десебарски разклонения на СДС, не вярват в това, което изглежда продължават да повтарят само по инерция. Днес за никой не е тайна, че БКП не бе демонтирана от ретроспективно преоткрилите себе си като дисиденти, членове на някаква въображаема демократична общност. Тя бе реорганизирана отвътре, като различни фракции на БКП организираха и касираха от прехода към пазарна икономика. Всяка антикомунистическа клика управлявала България през последните 37 години без съмнение има корените си в партията майка. Въпреки това, всички управляващи партии в страната черпят легитимността си от колективната халюцинация за борбата за демокрация. Функцията на тази пропаганда, освен да обосновава съществуването на метастазите на БКП брандирани като демократична общност е и да делегитимира лявото политическо пространство. Антикомунистическата истерия от 90те успя в индоктринирането на голяма част от българското население в нетърпимост към всичко ляво и социално. Иронията е, че тази истерия се корени в съвсем легитимната критика срещу авторитарния характер на сталинизма, но в същото време основната й функция е да обезсили обществото атакувайки самата идея за колективна съпротива срещу авторитаризма. 

Най-важния аспект на антикомунистическата индоктринация без съмнение е икономическия. Толкова години по-късно, на обществото все още се налага икономическия анализ от студената война – идеята за два блока, две икономически системи – комунизъм срещу капитализъм, за които се предполага, че са несъвместими и напълно различни. Подобно на героичното дисиденство и тук се очаква да мислим в прости бинарни рамки. Истината е, че двете системи по време на следвоенния период на студена война са много по-близки, отколкото е удобно да ни се представя. Следвоенния период и от двете страни на желязната завеса се характеризира с процес на засилване на ролята на държавата в икономиката и изграждане на мощна социална система – така наречената социална държава. И в Англия и в Беларус повечето работници работят държавна работа гарантираща заетост до живот, живеят в държавни жилища и не пътуват в чужбина. Естествено, тези факти не са удобни за пропагандаторите на студената война и от двете страни на завесата. Докато западните министерства на истината наричат източния блок комунистически , сталинистката пропагадна машина е повече от доволна да приеме това определение за своята система. Разбира се, че за управляващите и от двете страни е по-лесно да мобилизират гражданите си в студената война, когато тя е представена като сблъсък между две различни системи – комунизъм срещу капитализъм, вместо далеч по-прозаичната реалност, представляваща сблъсък между две различни форми на държавен капитализъм, конкуриращи се за световно господство. 

Разглеждайки двете системи, като част от общ исторически процес, лесно можем да видим и 10 ноември като част от него. Българския преход е етап от общ процес на демонтиране на социалната държава и налагане на безконтролен капитализъм, станал известен на запад като неолиберализъм. Този процес започва на запад с Рейгън и Тачър, а на изток, с разпадането на източния блок и прехода към пазарна икономика. Разликата е в закъснението. Източния блок се присъединява към световната неолиберална революция с десетина години закъснение, едва през 90те, и извършва реформи, отнели десетилетия на запад, само за няколко години. Това е и причината за интензивния характер на източния преход и ужасяващата социална цена платена за него. 

Днес, 10 ноември е символ на лъжата. Новата лъжа, която измества старата. Но политическата и най-вече икономическата пропаганда на прехода все още държат българското общество в своята хватка. Днес сме изправени пред нов етап – възход на авторитарната десница и милитаризация на икономиката в подготовка за нова голяма война. Именно пропагандата на прехода и делегитимацията на лявото е един от факторите, не позволяващи на българското общество да мобилизира силите си в съпротива срещу милитаризма и авторитаризма. Хванати в капана на миналото, рискуваме да загубим битката за настоящето.