Продължават атаките срещу работническата класа

Откакто Конфликт публикува (на 18 август 2022 г.) нашата предишна статия, заплахите за работниците във Великобритания станаха още по-сериозни. Макар вътрешните борби в управляващата Консервативна партия ^[1] да повишиха нивото на непредсказуемост, ясно е, че за следващите месеци и години се планира нова фаза на “бюджетни икономии” (трудни времена за работническата класа).

Настоящият финансов министър^[2] натиска в посока програма, която по негови думи е насочена към “предизвикващи сълзи трудни решения” – трудни за работниците, добре дошли за капиталистите. Непосредствената цел на правителството е да си възвърне доверието на финансистите като намери достатъчно за рязане, така че да се намали осезаемо разликата от 72 милиарда паунда (около 82 млрд. евро) между държавните приходи и разходи^[3].

Този пореден рунд от организирани от държавата атаки срещу жизнения стандарт на работниците е допълнение към трудностите, които се стоварват върху нас и които споменахме в предишната статия. Текущият официален годишен темп на инфлацията остава над 10%, а цените на хранителните продукти са се увеличили с 14% през последните 12 месеца. Изглежда почти сигурно, че следващото увеличение на социалните помощи ще бъде под нивото на инфлацията – намаление на реалната им стойност.

Цените на газа и електричеството се повишиха толкова рязко, че правителството отпусна финансова помощ за ограничаване на цената за „средностатистическо домакинство“ до 2 500 паунда годишно – тази сума се увеличи приблизително два пъти за 12 месеца. Първоначално държавната финансова подкрепа, която се предоставяше за избягване на още по-непоносими сметки, трябваше да продължи две години. Един от първите ефекти от преминаването към строги икономии е решението схемата да бъде прекратена след 6 месеца, в края на март 2023 г.

Предвид нарастващата съпротива, която описваме по-долу, се направиха и постъпки за засилване на репресивните правомощия на държавата. Правителството вече предложи да се засилят съществуващите широко разпространени законови ограничения относно стачките. Една от идеите, които те публикуваха, е да се повишат още повече нивата на участие, които се изискват, за да бъде признато за законно дадено гласуване за стачка.

Правителството ясно изрази  намеренията си още през юли, когато промени закона по начин, който „премахна ограниченията в предишните синдикални закони, които не позволяваха на предприятията да наемат работници от агенции за временна заетост, за да заместят служителите, които участват в стачки“^[4]. Допълнително предложеното законодателство ще означава, че законно признатите транспортни стачки трябва да се съгласят с извършването на някои услуги, в противен случай работниците могат да бъдат уволнени, а синдикатите да бъдат съдени от работодателите. Характерът на това конкретно ограничение напомня за едно печално известно съдебно решение, свързано с железопътна стачка в Таф Вейл, Южен Уелс – преди 120 години!^[5]

Движението към репресии и силна държава не се изчерпва с нови законови ограничения за организиране и стачки на работното място. По улиците продължават да се появяват масови протести и акции с елементи на пряко действие, прекъснати единствено от странно сюрреалистичния период на „национален траур“ след смъртта на кралицата. Тези протести често бяха в отговор на засилващите се екологични бедствия, като се появиха нови фокусирани върху прякото действие групи като „Just Stop Oil“ (https://juststopoil.org/). Продължаващата еволюция на дейностите извън рестриктивния контрол на съобразяващите се с държавата организации често включваше нарушаване на движението или други „зрелищни“ дейности. Реакцията на управляващата класа към това даде тласък на все по-„дяснопопулистките“ правителства да засилят своя социален контрол, базиран на закони.

Имаше отделни примери за новото положение на рестриктивни полицейски мерки, когато отделни лица бяха арестувани за публично изразяване на антимонархически възгледи чрез крещене на лозунги, задаване на въпроси или издигане на плакати.

Първият опит за засилване на закона срещу протестиращите беше Законът за полицията, престъпността, наказанията и съдилищата, който беше приет през април тази година. Срещу него се противопоставиха много масови демонстрации под лозунга „Убий закона“ и някои от най-лошите мерки отпаднаха по време на процеса в парламента. Въпреки това в момента в парламента се подготвя нов законопроект за обществения ред. Юридическо списание^[6] обобщава мерките –

„Законопроектът за обществения ред въвежда отново наказуемото престъпление „заключване към други хора, предмети или сгради“; въвежда ново наказуемо престъпление „възпрепятстване на големи транспортни обекти и „ключова национална инфраструктура“, включително летища, железопътни линии, печатници и петролна и газова инфраструктура“; разширява правомощията на полицията за спиране и претърсване за търсене и изземване на предмети, за които се предполага, че ще бъдат използвани за престъпления, свързани с протести; и връща концепцията за заповеди за предотвратяване на сериозни нарушения на реда.“ Авторите на статията, от Международната асоциация на юристите – „глобалният глас на юридическата професия“, услужливо включват цитат – Марк Стивънс, съпредседател на Института по правата на човека към IBA, казва: „Трудно е да се види как този законопроект е в съответствие с основните стандарти за правата на човека“.

 – съпротива от работническата класа

От юни насам значителни части от работническата класа продължават да се борят както за защита на нивата на заплащане, така и за отпор срещу други агресивни действия извън работното място.

Вълната от стачки под контрола и ръководството на основните синдикати продължи в рамките на законовите ограничения, наложени от държавата и спазвани от лидерите на синдикатите.

Най-значимата серия от подвижни стачни действия във Великобритания обхвана железопътните работници. Тези борби започнаха през юни и продължават^[7]. За началото на ноември са планирани още три двудневни стачки, като са предвидени и допълнителни гласувания, които да позволят стачките да продължат и през 2023 г.

Пощенските служители също започнаха серия от 19-дневни стачни действия, планирани да продължат от октомври до декември.  

Както писахме по-рано тази година, за първи път стачкуват слоеве от работници. Пример за стачка на обект без скорошна история на войнственост е стачката на пристанището във Феликсстоу^[8] (на източния бряг на Англия), към която по-късно се присъединиха и пристанищните работници в Ливърпул (в северозападната част на Англия).  Поредица от едноседмични стачки оказаха значително въздействие върху веригите за доставки и движението на храни и други продукти^[9].

Като цяло предстои да видим колко от тези продължителни борби за заплащане на труда ще доведат до адекватно увеличение на заплатите през тази или в началото на следващата година.

Въпреки че настоящите и бъдещите стачки в публичния сектор бяха добре отразени, в производствения сектор също се водят борби.  

През юли работниците на производителя на шоколад Cadbury’s, част от мултинационалния концерн Mondelez, приеха споразумение, за което техният профсъюз „Unite“ се поздрави със заглавие „Unite осигури до 17,5% увеличение на заплатите на 1000 работници на Cadbury“^[10]. Такава сделка наистина би била истинска победа – сделка, която вероятно надхвърля текущата инфлация. За съжаление, дори ако прочетем описанието на самите „Unite“, сделката е далеч по-малка победа. В собственото им прессъобщение ясно се посочва, че 17,5 % включват бонуси, а не увеличение на основната заплата. Още по-важно е, че споразумението е за две години, което означава, че има голяма вероятност то да бъде изпреварено от инфлацията. Въпреки това, споразумението е по-добро от много други, които са предложени или дори приети.

Оказва се, че Cadbury’s не е единствена сред хранително-вкусовите корпорации, в които преследването на печалби дава възможност за повдигане на местни искания. В настоящия брой на специализираното списание „Хранително производство“ са поместени материали от два профсъюза – Unite и GMB, в които се описват текущи или предстоящи стачни действия за по-високо заплащане^[11]. Сред тях е стачката в Bakkavor, фабрика за преработка на храни в Линкълншир (Източна Англия), където в началото на ноември е планирана първоначална стачка на 700 работници за 9 дни. Искането е за „увеличение, което да отразява нарастващите разходи за живот“, след като работниците отхвърлиха предложение за 6,5 %. Статиите съдържат също така подробна информация за планираните действия в 3 други предприятия за производство и/или дистрибуция на храни и напитки, където синдикатите преговарят за повишение на заплатите с около 9,2 %, което е официалният процент на инфлация по-рано през годината.

През лятото на офшорните платформи в Северно море, където се извършват сондажи за нефт и газ, избухнаха непланирани стачки.  Изглежда, че профсъюзът „Unite“ вече е възстановил контрола върху ситуацията, но работниците с огромно мнозинство отхвърлиха предложението за 5% увеличение. От началото на ноември до средата на декември са планирани още три двудневни стачки.        

Точно както профсъюзите наложиха контрол върху стачките в Северно море, като цяло дейностите през лятото бяха белязани от това, че профсъюзите запазиха контрола си върху стачките, оковавайки ги в законови граници и блокирайки всякакъв потенциал за ефективно разпространение на действията или трансгранична координация. Темпото на процеса все още се диктува в рамките, признати от държавата, работодателите и синдикатите. Много стачки, като например тези в железниците, затънаха в продължителни „войни на изтощение“, докато други сектори, включително здравните работници и учителите, все още са в плен на изтощителните правни процедури преди стачката.                                      

Във всички горепосочени и много други случаи предстои да видим какво ще бъде бъдещето. Досега са постигнати много малко, ако изобщо има такива, споразумения, които да са наистина над нивата на инфлация. При липсата на „обвързване с индекса“ или на автоматично задействащи се инфлационни добавки борбеността на работниците ще бъде крайно изтощителна, ако им се наложи да се впуснат в ежегодна въртележка на преследване на увеличение на заплатите, което да се изравни с ръста на цените.

Положително е, че има и конкретни примери за действия и солидарност, които се разпространяват извън територията на страната. През март докерите от Ротердам предприеха действия в подкрепа на уволнените от P&O фериботни работници^[12]. В момента на писане на статията задълбочаването на ефективните връзки с работниците, участващи във вълната от стачки във Франция, би било важен тласък за класовата борба от двете страни на Ламанша.

– отвъд борбата за заплати

В допълнение към вече споменатите протести с пряко действие по екологични въпроси през лятото започна и организирана съпротива срещу цената на електричеството и газа – основните горива за отопление и готвене.

Кампанията „Don’t Pay UK“ (DP) се утвърди около три искания – ограничаване на цените до нивото преди април 2021 г., прекратяване на принуждаването на потребителите да приемат значително по-скъпите измервателни уреди за предплащане и извънредни тарифи, с цел да се предотвратят ненужни страдания и смъртни случаи през предстоящата зима.  

За да постигне целите си, DP първоначално планираше да събере 1 000 000 подписа, които се ангажират да откажат да плащат сметките за енергия, когато тази „критична маса“ бъде постигната. След решението на правителството да запази фиксираната цена само за 6 месеца кампанията вероятно ще започне да насърчава поддръжниците си незабавно да отменят плащанията си или да предприемат други действия в знак на солидарност с над 2 милиона домакинства, които вече са задлъжнели покрай сметките си за електроенергия^[13].

– признаци за контраофанзива

Вече споменахме усилията за увеличаване на правомощията на полицията и съдилищата във връзка със стачките и протестните действия. Съществуват и други признаци, че работодателите започват да дават отпор, за да защитят позициите си.

Изглежда, че в едно училище в Ромфорд за първи път е използван новият закон, позволяващ привличането на работници за прекъсване на стачка^[14]. Това не би било възможно например в железниците, където се изискват умения, обучение и понякога признати сертификати. От друга страна, вече е създаден прецедент за прекъсване на стачките на работниците в ситуации, в които те могат да бъдат заменени от външни работници само с минимално обучение или подготовка.  

Друга област, в която работодателите предприемат контраатака, е Royal Mail, компанията за пощенски доставки, част от „International Distribution Services“. В началото на октомври, след началото на повтаряща се серия от стачки, Royal Mail заплаши да съкрати до 10 000 работни места през 2023 г.

Един от резултатите от това, че споровете, контролирани от синдикатите, се превръщат в поредица от действия, които се включват и изключват и продължават с месеци, е, че съществува реална възможност работниците да се деморализират. Този процес не е неизбежен, ако работниците преодолеят разделението и правните ограничения, които синдикатите смятат за приемливи. Докато това не се случи, големите работодатели, особено в публичните „услуги“, може би ще се задоволят да допуснат продължителни контролирани действия, които им позволяват да намалят краткосрочните си разходи за заплати, докато очакват да настъпи изтощение и разочарование.

Една от тактиките, възприети от реформистката левица, е умишлено да измести фокуса от дейностите, които могат да бъдат отворени за самоорганизация на работническата класа, и да го премести към илюзиите на електорализма. Тази тактика вероятно ще претърпи различни вариации през следващия период, тъй като следващите парламентарни избори в Обединеното кралство биха могли да се проведат най-късно през януари 2025 г., въпреки че дата през 2023 или 2024 г. вероятно е по-реалистична^[15].

По време на писането на този текст съобразяващите се с държавата сили около ръководствата на Лейбъристката партия^[16] и профсъюзите използват степента на хаос в управляващата Консервативна партия, за да призоват към общи избори. Това е отдавнашна стратегия, възприета от левицата. Тя е ключов ход за отклоняване на енергията на техните последователи по напълно безопасен и познат за реда на управляващата класа път. Така например в кампанията „Don’t Pay UK“ се появи аргумент, че „непосредствената задача е да се предизвикат общи избори“. В отговор на свикването на демонстрация на 5 ноември с призив „Общи избори сега“ предложението беше, че „цялата енергия на DPUK засега трябва да се насочи към осъществяването на този огромен протест“. Или, с други думи, вместо да работим с тези, които не могат да плащат сметките си, трябва да тръгнем да маршируваме из Лондон, за да слушаме потока от леви ветропоказатели, които ни казват как изборите ще решат проблемите ни.

 – следващата фаза

Във Великобритания посегателствата върху условията на живот на работническата класа са най-тежките от масовото преструктуриране през 80-те години на миналия век и вероятно от условията по време на световната криза през 30-те години на миналия век. Ако погледнем към нарастващата и широко разпространена нужда на работниците да ползват благотворителни хранителни банки и недостъпността на жилищата и отоплението, можем да кажем, че ежедневната ни борба за оцеляване се доближава повече до 30-те, отколкото до 80-те години на миналия век.

.

Както и навсякъде другаде в тази световна криза на базираната на печалба система, можем да очакваме, че съпротивата на работническата класа ще продължи, тъй като класата, която притежава и контролира, непрекъснато се опитва да прехвърли тежестта върху класата на произвеждащите. Съзнателните цели на повечето от участниците в борбата са започнали с ограничена визия.

Не е прекалено да си представим или да поискаме основните елементи на живота, на които управляващата класа продължава да се радва – да могат да хранят, обличат и отглеждат семействата си, да знаят, че при нужда е налице адекватно здравеопазване, да отопляват домовете си, без да изпадат в дългове, да дишат въздух, който не е отровен, да се грижат и да подкрепят всички нуждаещи се,да имат здравословен отдих, достъпен за всички, и сигурни и грижовни образователни и социални заведения за нашите деца.

Именно в хода на тези първоначално отбранителни борби се крие потенциалът на работниците отново да разкрият възможностите за трансформация на обществото. Когато борбите станат всеобщи и превъзмогнат изкуствените разделения както в рамките на работните места, така и между работниците, които се борят на работните места и извън тях, тогава работниците започват да прозират формата на един нов свят – свят, който позволява устойчиво задоволяване на потребностите въз основа на сътрудничеството на „свободно асоциираните“ произвеждащи.

Нед Лъд, октомври 2022 г.

[1] Основната дясна партия във Великобритания повече от 150 години. От 2010 г. насам те са управляващата партия в парламента на Обединеното кралство, като от 2015 г. управляват като самостоятелна партия след 5 години, когато бяха водеща партия в официална коалиция с по-малките Либерални демократи, заемащи по-централно място в политическия спектър на управляващата класа.

[2] Министърът на финансите на Обединеното кралство се нарича „Канцлер на хазната“. От 21 октомври насам този пост заема Джереми Хънт.  Нестабилността в управляващата партия е толкова значителна, че е възможно до момента на публикуването на статията този пост да се е променил.  Хънт беше назначен на 14 октомври, за да изпълни програма, която да успокои финансовия капитал и Международния валутен фонд. Те атакуваха британската валута и облигациите, които са в основата на държавните финанси, като част от отказа да подкрепят ултралибералния пазарен подход, възприет от тогавашния министър-председател Лиз Тръс и Куази Куартенг, Канцлер на хазната. И двамата бяха незабавно принудени да напуснат поста си – такава е силата на парламентите в сравнение със силата на капитала.

[3]https://www.reuters.com/world/uk/uks-hunt-delay-another-tax-cut-plug-72-bln-stg-black-hole-sunday-times-2022-10-15/

[4]https://www.nursingtimes.net/news/workforce/unions-begin-legal-action-against-government-over-new-strike-law-21-09-2022/ 

[5] “През 80-те и 90-те години на XIX в…. настъпва голяма икономическа криза… наречена Голямата депресия. Изправена пред спадащи печалби и намаляващи пазари, управляващата класа отвръща на удара срещу работническата класа. Мнозина са уволнени, други са принудени да напуснат профсъюзите си. Общият ефект беше катастрофален за профсъюзите. Положението се влоши още повече след поредица съдебни дела, които застрашиха финансите на профсъюзите. Кризата настъпва с делото Taff Vale (през 1901 г.), според което работодателите могат да съдят профсъюзите за последиците от стачката.

Именно тези съдебни дела убеждават профсъюзите, че трябва да започнат да се организират политически.”

Откъс от – https://libcom.org/article/labouring-vain-critical-history-labour-party

[6] https://www.ibanet.org/Right-to-protest-UK-reintroduces-controversial-policing-proposals

[7] Подробна хронология на първите два месеца от ЖП стачките може да се намери на https://en.wikipedia.org/wiki/2022_United_Kingdom_railway_strikes

[8] https://www.bbc.co.uk/news/uk-england-suffolk-62608112

[9] https://craneww.com/knowledge-center/latest-news-and-info/uk-port-strike/

[10]https://www.unitetheunion.org/news-events/news/2022/july/unite-secures-up-to-175-pay-boost-for-1-000-cadbury-workers/

[11]https://www.foodmanufacture.co.uk/Expertise/People-Skills/Food-and-drink-workers-set-for-more-strike-action?utm_source=copyright&utm_medium=OnSite&utm_campaign=copyright

[12] https://www.wsws.org/en/articles/2022/03/27/popr-m27.html

[13]https://www.theguardian.com/money/2022/oct/22/more-than-two-million-uk-households-are-in-debt-on-their-electricity-bills

[14]https://www.theguardian.com/education/2022/oct/11/london-school-uses-law-change-to-replace-striking-staff-with-agency-workers

[15] Избори трябва да се проведат до пет години след предишните. Но могат да се проведат и по всяко време преди това, ако това устройва премиера и съответната партия.

[16] Дългогодишната социалдемократическа алтернатива в управлението на консерваторите. Лейбъристката партия беше на власт последно от 1997 до  2010 г.