През последните години насилието от страна на имигранти се е превърнало в „провокиращ фактор“ за насилие по улиците с расистки мотиви по целия свят. Последният пример за това видяхме миналия месец, когато две отделни убийства доведоха до улични сблъсъци в рамките на една седмица в два британски града. 

Публикуването от съда на кадри от камерите на полицията от убийството през декември 2025 г. на Хенри Новак, 18-годишен студент, от Викрум Дига, млад мъж от сикхската общност, на които се вижда как полицията поставя белезници на Новак и игнорира нараняванията му и молбите му за помощ, предизвика възмущение. 

След публикуването на записите в центъра на Саутхемптън се събраха около хиляда души, а скоро след това последва насилие с нападение срещу централния полицейски участък в града, както и подпалване на контейнери за отпадъци и имущество. 

Лидерите на крайната десница се възползваха от видеозаписите и ги представиха като доказателство за „двустепенна полицейска дейност“, с което имат предвид, че местното „бяло“ население на Великобритания е обект на прекомерно полицейско наблюдение, а всички други са недостатъчно наблюдавани. Реалността е, че точно този полицейски участък има история на жалби срещу него за несправедливо отношение към малцинствата, а липсата на действие от страна на полицейския служител беше резултат от прекомерна чувствителност да не бъде видян, че се намесва срещу член на малцинствена общност. 

Седмица по-късно инцидент с намушкване с нож в Белфаст, Северна Ирландия, отприщи вълна от насилие, при която банди от млади мъже обикаляха от врата на врата, нападаха домовете на имигранти и ги заплашваха, в опит да ги прогонят. В един от случаите африканска медицинска сестра беше преследвана по пътя си към работа. До тридесет души бяха принудени да напуснат домовете си, за да потърсят безопасност другаде, а много други бяха принудени да обмислят дали искат да продължат да живеят там предвид тази координирана атака. 

Както в Саутхемптън, така и в Белфаст социалните медии бяха използвани, за да се подклажда омраза срещу малцинствата и да се разпространяват крайнодесни послания в отговор на убийствата, като по този начин се подтикна тълпата към действие. Насилието в Белфаст беше по-интензивно и плашещо, защото се случи в общество с недалечна история на сектантско паравоенно насилие, включително убийства с нож. 

Реакцията в българските социални медии беше ужасяваща. Хората хвалеха бунтовниците, твърдейки, че те „защитават Европа от чужди влияния“. Това се възприемаше като повод за празнуване. Бунтовниците бяха възприемани като „герои“, „обикновени хора, които просто са имали достатъчно“ и като „защитници на своите общности“. Нека повторим точно какво правеха те. Това бяха банди, които пребиваха чужденци и изгаряха домовете им. В Северна Ирландия мюсюлманите, според последното преброяване, съставляваха по-малко от 0,6% от населението. Почти 97% от населението бяха бели. Само 11% от населението бяха родени извън Ирландия, а половината от това бяха родени в Обединеното кралство. 

Това беше терор, извършен срещу едно малко малцинство. Думата, която обикновено се използва за описание на подобни атаки, е „етническо прочистване“. То има дълга история тук, на Балканите. Има такава история и в Северна Ирландия. В края на 60-те години на миналия век подобни бунтове доведоха до това хиляди хора, предимно католици, да бъдат изгонени от домовете си. Тези, които аплодират погромите срещу чужденците в Белфаст, биха направили добре да се замислят, че жертвите не са просто „чужди мюсюлмани“, а и хора точно като тях – славянски мигранти от тук, от Източна Европа. 

Миналата година писахме за един такъв случай. Мика Колева и семейството ѝ, български имигранти в Северна Ирландия в търсене на по-добър живот, бяха принудени да напуснат дома си малко преди той да бъде опустошен от бунтовниците. Както биха направили много хора, тя стигна до заключението, че е по-добре да замине завинаги за благото на децата си и за тяхното дългосрочно психическо здраве. Те наблюдаваха как тълпата нахлува в дома им и го вандализира, унищожавайки живота, който бяха изградили за себе си през изминалото десетилетие, чрез видеоклипове в TikTok от безопасно разстояние. 

„Спусъкът“, който принуди Мика и семейството ѝ да напуснат дома си в Северна Ирландия по време на събитията от 2025 г., беше сексуалното посегателство от страна на ромски тийнейджъри. Макар политическите лидери от крайната десница да могат да насочват вниманието си към една група за сметка на друга с цел политическа изгода, когато расистката улична тълпа се активира, тя не прави разлика между различните групи от имигранти, за нея всички те са част от проблема, защото целта е жестокостта, а не логиката. Ето защо е изключително неразумно да подхранвате тази динамика, ако вие или вашите близки бихте могли да се окажете в такава ситуация. 

Не искаме да внушим, че това е проблем, ограничен само до Обединеното кралство или до определени части на Белфаст. В Южна Африка са се случили подобни протести. В цялата страна са се състояли над 120 антиимигрантски протеста. Тълпи са вилнели из кварталите на имигрантите, въоръжени и крещейки „Изгонете ги!“. Стотици домове са изгорени до основи, а най-малко четирима души са убити. Жертвите в този случай са имигранти от по-бедни африкански държави, които са емигрирали в Южна Африка предимно по икономически причини. Според Южноафриканската служба за управление на границите през последните седмици 25 000 мигранти са избягали от страната. Това не е и нещо ново. През 2008 г. над 60 души бяха убити при антиимигрантски бунтове. 

За щастие тук нещата все още не са толкова зле. Въпреки ужасните настроения, изразявани в социалните медии, никой в България не изгаря имигранти. Чудим се обаче дали това не е точно това, което биха искали онези, които аплодират тези актове на насилие. Наскоро една малка дясна партия организира демонстрация срещу „украинското насилие“ във Варна. Ако се върнем към началото на тази статия, това е същият вид проблем, който предизвика тези протести в Англия и в Белфаст, насилие, извършено от членове на малцинство. Един мъж беше пребит в Морската градина, а възрастна жена беше ранена при стрелба пред „Старбъкс“. За щастие се явиха само около двадесет души. 

Трябва обаче да се запитаме какво искат такива хора. Искат ли разбушували се тълпи да тичат из Варна, да нападат украинци и да изгарят домовете им? Това се случи наскоро в Белфаст. Има ли някой, който наистина смята, че това би направило Варна или България като цяло по-добро място за живот? Ние от „Конфликт“ отхвърляме тази визия. Вместо да призоваваме бежанците да бъдат изгонени, ние ги приветстваме. 

Войната в Украйна ще бъде дълга. Казахме го ясно още в началото на войната, когато мнозина смятаха, че тя ще приключи за няколко седмици. Много от бежанците никога няма да се върнат у дома. Това е реалността на ситуацията. До края на войната децата, които са израснали тук и имат само най-мъгляви спомени за „родния дом“, няма да са склонни да се върнат в земя, която едва познават. Тези хора са нашите нови съседи и колеги. 

Имиграцията е реалност в днешния свят. България традиционно е страна на емиграция. Днес всеки има роднини, които работят в други държави. Всъщност има повече български граждани, които работят в чужбина, отколкото тук, в самата България. Това не е нещо ново. Всяко учениче знае, че един от първите компютри е изобретен от българин, Джон Винсент Атанасов. Може би обаче мнозина не знаят, че всъщност той е роден в Ню Йорк и че, макар баща му да е бил българин, майка му е била с френско-ирландски произход. Това се е случило през 1903 г., преди повече от век. Да бъдеш страна на емиграция изобщо не е нещо ново. 

Днес България започва да приема имигранти, като малко над 3 % от населението е родено в чужбина. Повечето от тях са от Турция, Украйна, Русия и Сирия. В сравнение със западните страни този процент е нисък. Ако се върнем към примера с Ирландия, там около 23 % от населението е родено в чужбина. В Обединеното кралство този дял е 19 %. Във Франция около 11 %. Очакваме тези цифри да нараснат,  не бързо, но все пак да нараснат. Климатичните промени и войните ще създават бежанци – не е случайно, че три от страните, от които идват най-много чуждестранни жители, са или наскоро са били във война. Макар България да е бедна страна, която изнася квалифицирани работници, това е по европейски стандарти. За хората от още по-бедни страни това е икономика с високи заплати. Можем да очакваме да видим повече работници, идващи от по-бедни страни, за да заемат работните места, освободени от емигриращите българи. 

В този нов свят очакваме крайната десница и работодателите да се опитат да задълбочат разделението между местните работници и имигрантите. Разделената работна сила поддържа ниски заплатите. Нашето послание е различно. Ние се застъпваме за изграждането на единство между всички работници, независимо от тяхната националност или етнически произход. Именно чрез изграждането на това единство работниците ще могат да се противопоставят на атаките срещу заплатите и условията на живот, които със сигурност предстоят, тъй като европейските държави работят за увеличаване на военните разходи в стремежа си към засилена милитаризация. Вече можем да видим началото на този процес. С обсъждането на бюджета следващата седмица се говори за съкращаване на отпуска по майчинство, премахване на механизма за увеличаване на минималната работна заплата и замразяване на някои заплати в държавния сектор. За да се противопоставим на тези атаки, трябва да бъдем заедно, независимо къде сме родени, какъв е цветът на кожата ни и какъв бог почитаме.