Преди две седмици (17 юли 2026 г.) Българското правителство взе решение да разположи 8 американски самолети-цистерни KC-135 и 250 души личен състав на военното летище до село Безмер, Ямболско. По-рано тази година 15 броя от същите самолети бяха разположени на гражданското летище в София. По думите на американските власти тези самолети са там, за да подпомагат военните операции в Близкия Изток и по-точно – войната срещу Иран. 

Българските власти заявиха, че „България не участва в конфликта“ и само изпълнява задълженията си като съюзник и член на НАТО. Тези думи „не участва в конфликта“ ме удивиха. Спомних си за началото на войната в Украйна през 2022-ра година, когато Западните страни санкционираха Беларус за допускането на руска офанзива от нейната територия. Тогава ясно и според международно право Беларус беше обявена като страна-съучастничка в конфликта (по резолюция 3314(XXIX) от 14 декември 1974, чл.3, т.(f)). Та защо Беларус беше обявена за страна-участник в конфликта, а сега България, предоставяйки въздушното си пространство за самолети-цистерни, не е? Да, самолетите-цистерни не са въоръжени, но тяхната функция е обезпечение на носещите въоръжение самолети. Благодарение на тях бойната авиация може да изпълнява много по-дълги полети и няма нужда от тяхното пребазиране. Тоест, България със съгласието си да разположи дори и невъоръжени самолети, подпомага военните действия на САЩ в Иран; следвайки тази логика и международни документи, България всъщност е страна в конфликта. Само йезуитския подход при дипломацията пречи на властите да наричат нещата с истинските им имена – това не е само местно изкривяване, ами си е общоприет похват.

Иран изпрати дипломатическа нота. Българските власти я похвалиха като „професионално изготвена“ (Иранското МВнР може да се потупа по рамото). САЩ пък заявиха, че ще пазят България от евентуални атаки. Вероятността за удар от Иранска страна (бел.авт.) е ниска – има твърде много по-интересни цели за иранските ракети в непосредствена близост, но въпросът е друг. Готови ли са властите ни да носят такава отговорност в случай, че нещо стане? They talk the talk, but do they walk the walk? Само на шанс ли се надяват? Или пък на остарялата ПВО система на България? Или пък спят спокойно, защото НАТО-вските съюзници ще ни пазят? И че няма да има опити за хибридни диверсионни атаки? Това не са безпочвени спекулации, имайки предвид официалното предупреждение; значи има и риск, колкото и той да е малък в нечии очи.

А Иран има ли възможност да удари? Често през последните години САЩ са се сражавали със зле въоръжени пара-военни формирования, чиито възможности за поразяване едва ли са можели да застрашат съюзниците на САЩ в Европа. В този конфликт ситуацията не е такава. Навярно, читателите в последните месеци са се убедили във факта, че Иран, въпреки дългогодишните икономически санкции, е една от страните с добре развита военна промишленост. Доказателства за това са ударите по военни обекти на САЩ, Израел и техните съюзници в региона. Тези удари се оказаха неочаквани в техния брой и точност и накараха САЩ да преосмислят стратегията си във воденето на конфликта. Иран разполага с голям асортимент дронове (прим. Шахед-136), тактически, крилати и балистични ракети. Твърдогоривната балистична ракета със среден обсег, Саджил (Sejjil), разполага с максимален обсег 2000 км, който покрива и България. Това е практическата възможност на Иран да порази американските самолети в Ямболско.

Защо рискуваме животите на ямболии и за какво помага разполагането на американска авиация у нас? За да даде и българският работник да даде своята лепта в геополитически борби на САЩ. Но има ли нужда, той достатъчно е дал в Афганистан, Ирак и дава всеки ден с данъците си. Туй, което ще добие е само съучастие в убийства. А такова никому не е нужно. Нали?