Какво се случва

Макар и правителствата и корпорациите да бяха предупреждавани за повече от половин век, че натравянето на почвата и въздуха и унищожаването на горите ще донесат катастрофални щети върху климата, не се стигна до толкова строги регулации и фокус върху строенето на алтернативни източници на енергия. Тази година, температурите стигнаха до нови нива в различни европейски държави. Държави като Франция, Германия и Полша отчетоха температури от +40 градуса и за по-малко от три седмици, повече от хиляда души загубиха живота си от жегите във Франция. Реката Рейн заради тези кризисни температури се е смалила до исторически ниско ниво.

Унгария 

Жегата и сушата която последва, също доведе до толкова ниски нива и на Дунава. Това докара държавите в региона до кризисни положения. Унгария е най-засегнатата държава в региона, с температури достигащи 43 градуса и 40 в столицата Будапеща и месеци подред с минимален или почти никакъв дъжд. Заради кризата, Унгарското правителство наложи мерки да се намали използването на електричество от големи консуматори на енергия. В началото на месеца, държавата изключи почти всичките реактори на единствената си атомната електроцентрала “Пекс”, която произвеждаше над 40% от електричеството ѝ, тъй като използва водата от реката да охлажда реакторите си. Наскоро нивото на реката бе изкуствено повишено от потапяне на баражи, което напълно възстанови производството на реактора. Макар и това да е ефективна мярка в краткосрочен план , ако не се намери истинско решение на проблема, това може да доведе до сериозни екологични проблеми в близко бъдеще. 

Румъния

Румъния по същия начин пострада тежко този месец и се наложи да затвори двата си АЕЦа. В началото на месеца, румънската армия се намеси и използва 180 кг експлозиви да пренасочи повече вода към единия от реакторите си, “Чернавода”. Правителството също реши, да изпразни своите резервоари от ВЕЦ “Хидроелектрика”, но все пак, дори и с използване на метода на Унгария с баражите, не бе достигнат търсения резултат.

Сърбия

Макар и също толкова засегната, Сърбия е една от страните, за която по-рядко се чуват новини за кризата. 65% от електричеството ѝ идва от въглищни електроцентрали, както и 25% от водни електроцентрали. Тази зависимост към Дунава вероятно може да доведе до още по-голям хаос в бъдещето, тъй като хидролози в страната предупреждават, че може да се стигне до водно нормиране.

На север

Останалите Дунавски страни , като Австрия и Словакия, не пострадаха до такава степен, защото техните реактори са по-добре адаптирани, да не зависят толкова от високи нива на Дунава. Трябва да се отбележи обаче, че Германия наскоро построи център за данни за изкуствен интелект, който вероятно е имал влияние върху случващото се на реката.

Илюзията на спокойствие у нас

Българското правителство обяви, че АЕЦ “Козлодуй” не е в опасност от спиране заради ниското ниво на Дунава. Управителите на централата се защитават с това, че тя е построена така, че да преодолее много ниски нива на реката. АЕЦа произвежда 40% от електричеството в държавата, но наскоро бе затворен един от реакторите му, като предварителна мярка, независимо от това, България все още продължава да изнася електричество към съседките си като Румъния и Сърбия. Това се дължи до голяма степен и на огромната система за съхраняване на енергия с капацитет от 3.4 мегавата и капацитет за съхранение от 8.6 мегавата часа. Този капацитет съответства на 16% от общия инсталиран капацитет на генераторите за електроенергия в страната. Сума, която не се вижда никъде другаде из света. С такъв голям енергиен капацитет, синдикати обвиняват Комисията за енергийно и водно регулиране за запазването на интересите на монополните структури и частните инвеститори, защото вместо да бъде използван за по-леки цени на тока у нас, България изнася тока за по-висока печалба.

Твърдението, че реактора не е в опасност, обаче, противоречи на оповестената информация от енергийния министър Ива Петрова, която обяви, че ще бъде изградена дига на Дунава, която ще има дължина между 150 и 300 метра, като точните параметри са “въпрос на проектиране” и не се знае дали тези мерки ще са краткотрайни или дългосрочни. WWF България, която е част от неправителствената природозащитната организация “Световен фонд за дивата природа”, изпрати писмо до Петрова, министъра на транспорта и съобщенията и економинистъра, където подчертават, че трябва да се направи изключително внимателна оценка на екологичните, социо-икономическите, хидроморфологичните и трансграничните последствия, както и да има напълно прозрачна и навременна публична дискусия. Организацията също напомня думите на министърката, че са били разгледани около седем технически варианта за решаване на проблема, както и актуално заснемане на речното дъно, хидроложки анализи и хидравлично моделиране, преди да е взето решение да се пристъпи към изграждане на дига в реката. Обръща се внимание и към това, че не става ясно какви ще са последствията за транспорта в реката, ерозията и акумулацията, бреговете, островите и речните местообитания и какво точно имат предвид с израза “извършени са всички анализи”, тъй като има много малко публична информация за това.

Нито една от основните партии в България не е изнесла опозиция към тези рискови мерки, макар и да застрашават една от най-жизненоважните реки в континента. Колко дълго може да се мълчи за тази екологична заплаха преди да стане късно? Не може да се разчита на хора, които винаги поставят печалбите над обществения интерес, и които взимат решения за нас, без дори да споделят по какъв начин могат да ни повлияят. Трябва, обединени, да се противопоставим срещу тази несправедливост.