Имам девет професии и почти всички съм ги практикувал в различни фирми и колективи. От личния си опит твърдя, че т.нар. „работодатели“ в България са експлоататори, робовладелци и престъпници. Това може да бъде доказано с множество всеизвестни факти.

Масово не се спазва трудовото законодателство, нарушават се правата на работниците, а заплатите са нищожно ниски. Реално това превръща хората в модерни роби. До преди няколко години дори се работеше без трудови договори и без регламентирано заплащане.

За една и съща работа двама работници получават различно възнаграждение според това „кой какъв е на шефа“. Умишлено е забранено работниците да споделят какви заплати получават, като държавата не само позволява, ми поощрява тази практика. Това ясно показва, че държавата е овладяна от престъпни интереси не от днес, а отдавна.

До скоро, когато масово се работеше без договор, не се плащаха и осигуровки. Това означава откраднати години трудов стаж за хиляди хора. Никой никога няма да им ги възстанови, защото без договор работникът не може да докаже, че е работил. Оттук и бъдещите пенсии ще бъдат в пъти по-ниски.

Затова казвам, че в България няма работодатели, а има робовладелци, престъпници и експлоататори, които управляват частни фирми, не плащат данъци и осигуровки, перат пари, продават некачествени стоки и мамят както клиентите си, така и работниците.

Нощен труд, извънреден труд и работа по празници почти никъде не се заплащат. Освен това работодателите допълнително намаляват заплатите чрез измислени глоби и скалъпени обвинения. Във фирмите често има по 2–3 роднини на шефа, които съчиняват клевети срещу работниците, за да им бъдат взети пари под формата на „санкции“.

Това е масова практика. Тези хора не просто не са работодатели – те са откровени престъпници, за които неспазването на трудовото законодателство е най-малкият проблем. А понеже цялата държава е овладяна от подобна престъпна шайка, няма кой да им търси отговорност.

Лично аз имах случай, в който работих две години в една фирма без отпуск, а при напускане не ми изплатиха полагаемия отпуск за едната година. В друга фирма не ми беше платен болничният. В трета фирма се разболях от хронично заболяване, причинено от липса на почивка и тежко претоварване:

– през ден по 15-часови смени

– всеки ден по 12-часови дневни смени ( почивка само събота и неделя)

– 24-часови смени през ден

И в трите случая имаше камери, които ме следяха, за да заспя за секунда и да ми вземат 100 лева от мизерната заплата.

Това е гавра на банда престъпници с работниците. Тези фирми буквално унищожават хората. При такова натоварване не е изненада някой да умре на работното си място от изтощение. Има много такива случаи. А да се разболееш хронично е почти задължително.

Нито една държавна институция или синдикат реално не контролира това поведение. Най-лошото е, че във всички фирми условията са почти еднакви и работникът няма избор.

Това означава, че ние живеем в робовладелски строй, а не в свободна държава, както ни лъжат вече 36 години, че живеем в демокрация.