Миналия месец в Червения университет разгледахме войната и как тя завърши с работнически бунт и революция. Този месец ще се съсредоточим по-подробно върху детайлите на революциите в Русия и Германия и как е била упражнявана работническата власт.

Всеки, разбира се, знае термина „съвет“. Може би обаче трябва да започнем с обяснението какво всъщност е означавал, преди да стане име на държава. „Съвет“ е работнически съвет – комитет от делегати, избрани от събрания на работници от различни работни места. По време на стачките на Февруарската революция работниците създават комитети в своите фабрики, за да организират борбата. Тези комитети в отделните фабрики се обединяват, за да образуват градския съвет. В тази организация са включени и представители на армейските части, които застават на страната на работниците по време на демонстрациите на Февруарската революция, откъдето идва и пълното наименование „Съвет на работническите и войнишките депутати в Петроград“.

В суматохата след абдикацията на царя новото временно правителство е изключително непопулярно. Войната все още продължава и е изключително непопулярна. Съветът е популярен. Работниците го подкрепят и изпращат делегати от фабриките си. За една седмица 1200 делегати са избрани от работници и войници в целия град. По това време в Русия има много леви партии. Най-важните са социалдемократите и социалистите революционери. Наред с тях има и много анархисти.

Социалдемократите са разделени на две фракции от 1903 г. и в много отношения действат като две отделни партии. През 1912 г. двете предишни фракции формализират разделянето и се превръщат в две различни политически партии. Разбира се, трябва да помним, че социалдемократите от онова време не са същите като днешните социалдемократи. Днешните социалдемократи са капиталистически партии, които понякога използват малко проработническа реторика, но партиите от онова време все още са пълни с работници, които се смятат за марксистки революционери. До февруари 1917 г. болшевиките са по-голямата от партиите и най-революционната.

Основните разлики между двете партии в крайна сметка се основават на това как те интерпретират идеите на Маркс. Маркс е изложил модел, в който обществото ще премине през различни икономически фази, преди да достигне социализъм. Казано много просто, той вярвал, че първо трябва да се развие капитализъм, за да направи социализма икономическа възможност. Капитализмът ще развие икономическите структури, които ще направят социализма възможен. За меншевиките тогава Февруарската революция е буржоазна революция, която би позволила развитието на капитализъм, който с времето би могъл да бъде трансформиран от работническа революция. Те виждат своята роля в защита на работническите позиции по време на това ново капиталистическо общество.

Болшевиките възприемат по-интернационална перспектива. Да, вярно е, че големите руски градове са острови на капиталистическото развитие, заобиколени от море от селяни. През 1917 г. работническата класа съставлява около 4% от руското население, а селяните – някъде между 80 и 85%. Болшевиките обаче виждат, че Петроград е и част от верига от големи концентрации на градски работници, простиращи се из цяла Европа. Те вярват, че работническа революция, подкрепена от селяните, е възможна в Русия и че ако тя се разпространи в цяла Европа, тогава революцията в по-развитите европейски страни ще помогне на Русия в нейното икономическо развитие.

Поради това тези две партии имат различни възгледи по организационните въпроси. Меншевиките са за открита легална организация и действие чрез профсъюзите и като фракция в парламента. Болшевиките вярват в изграждането на по-тайна дисциплинирана революционна организация и в тласкането на революцията напред.

В началото Петроградският съвет е контролиран от меншевики. Двама от тримата членове на изпълнителната власт са членове на тази фракция.

С течение на времето обаче политиката на двете партии води до нарастване на подкрепата за болшевиките в Съвета, а подкрепата за меншевиките намалява. Вероятно основният въпрос е този за войната. Болшевиките настояват за незабавно прекратяване на войната, докато меншевиките настояват за продължаване на войната и подкрепа на Временното правителство. Правителството обаче е неспособно да управлява. Получава се ситуация на „двоевластие“, при която контролът над града се оспорва между правителството и Съвета. Формално правителството е на власт, но то не може да направи нищо без съгласието на Съвета. Тази ситуация очевидно е нестабилна. Междувременно системата на Съветите започва да се разпространява из цялата страна и сред селяните.

По време на така наречената Априлска криза разделението по въпроса за войната става ясно. На 1 март (стар стил) Петроградският съвет публикува „Обръщение към всички народи по света“, осъждащо войната и критикуващо участието на Русия в нея. Това принуждава и временното правителство да направи изявление, че е против военните цели на стария режим и че Русия не е за завладяване на хора и земи, а за мир. Малко след това болшевишкият лидер Ленин се завръща в Русия от изгнание в Швейцария и излага новата си визия за болшевишката стратегия, която призовава за отказ от сътрудничество с временното правителство и решителна опозиция на войната. Веднага след правителствените изявления обаче, външният министър на временното правителство изпраща ноти до съюзническите държави, че Русия е решена да продължи да се бори до победа и претендира за военните трофеи, Константинопол и Дарданелите. За съжаление на министъра нотата изтича. Това предизвика големи и бурни демонстрации в целия град. Кризата завършва с включването на социалистически министри от меншевиките и партията на есерите в правителството и оставя болшевиките като единствената решително антиправителствена и антивоенна партия.

През юни започва руска военна офанзива, която, макар и първоначално да започва добре, скоро се превъръща в катастрофа. Временното правителство се надява, че новините за победата от фронта ще повишат престижа му. Но новината за поражението има точно обратния ефект и увеличава подкрепата за болшевишката партия. В началото на юли в града избухват спонтанни демонстрации. Въоръжени войници маршируват по улиците и изискват цялата власт да бъде предадена на Съветите. Болшевишкото ръководство смята, че въстанието е преждевременно и отказва да подкрепи движението. Въпреки че Централният комитет на партията не подкрепя протестите, други партийни организации, като военния комитет и Петроградския комитет, го правят. В крайна сметка партията успява да прекрати демонстрациите. Тъй като повечето от демонстрантите са болшевики, те поемат вината. Последват репресии. Стотици протестиращи са убити. Ленин се укрива във Финландия, а много болшевишки лидери са арестувани. Сформирано е ново правителство, което поема все по-консервативен път, като се бори с обществения ред и възстановява смъртното наказание в армията. Керенски, новият лидер на правителството, е решен да възстанови правителствената власт. Дните на двоевластието са приключили.

До края на август обаче временното правителство се оказва под външна заплаха. Армейският генерал Корнилов предприема опит за преврат, за да предотврати това, което според него е предстоящ болшевишки опит за превземане на властта. Правителството е принудено да поиска помощ от Съветите и болшевишките лидери са освободени. Превратът еспрян от железопътни работници, които спират движението на войските, а болшевишки агитатори в армията на Корнилов призовашват войниците да дезертират. С разпускането на армията му и невъзможността да се движи, превратът се проваля.

Докато кризата продължава, правителството е предоставило оръжия и боеприпаси на Съветите, в случай че военната отбрана на града стане необходима, и в края на кризата болшевиките се озовават с освободени лидери и въоръжени работници.

На 10 октомври 1917 г. Централният комитет на болшевишката партия решава, че е време за революция. Централният комитет гласува с 10 срещу 2 гласа за резолюция, в която се казва, че „въоръженото въстание е неизбежно и че времето за него е напълно узряло“. След това болшевиките представят аргументите си пред Съвета, където печелят мнозинството от делегатите на петроградските работници за идеята за въоръжено въстание и завземане на властта от Съветите. След това избухват малки сблъсъци между правителството и съветските сили. Самото въстание се състои на 25 октомври, насрочено да съвпадне с втория всеруски конгрес на Съветите. Това е сравнително безкръвно въстание, работниците заявяват силата си и взимат властта. Повече хора са убити и ранени по време на снимките на известния филм на Сергей Айзенщайн за събитията от 1926 г., отколкото по време на самата революция.

И така, Октомври довежда Съветите, работническите организации, на власт в Русия. В Германия революцията ще се провали, което ще остави руската революция изолирана и сама. Ще видим как ще се развият нещата следващия месец, докато разглеждаме дегенерацията на революцията.