През последното десетилетие ИТ секторът претърпя радикален структурен прелом. Митът за непрекъснатия възход и недосегаемостта на технологичния работник бе разбит от законите на капиталистическата концентрация, глобалното преразпределение на труда и навлизането на Автоматизацията 2.0 (Изкуствения интелект, ИИ).

Секторът на ИТ има две специфики, които го правят важен за революционния потенциал на световното общество. От една страна самият му предмет на дейност е ключов за функционирането на света такъв, какъвто го познаваме. От друга, поради възможността за дистанционна работа, той най-лесно в сравнение с останалите сектори успява да интегрира работници от бедните страни.

Процесите и технологиите, върху които се крепят днешните корпорации и държави, се контролират от висококвалифицирани работници (и в частност – онези в ИТ сектора), които наричаме „когнитариат“. Под натиска на новите процеси техният висок стандарт се срива, а илюзиите им за сигурност изчезват. Тяхната радикализация и мобилизирането им зад революционната кауза е ключов фактор за успеха на една бъдеща революция.

Географска концентрация и стратификация на кадрите

Глобалната ИТ карта е дълбоко разделена на три основни зони, определящи квалификацията и жизнения стандарт на работниците

Технологичният център на Запад

Тук бе създадена настоящата технологична революция, включително и модерният ИИ. Тук е концентриран стратегическият кадрови потенциал – софтуерни архитекти, ИИ изследователи и продуктови мениджъри. Но въпреки високата си квалификация, в огромната си част те вече не са „трудова аристокрация“, а са подложени на интензивен натиск за ефективност и постоянна заплаха от съкращения.

Нещо повече, САЩ вече не е водещата страна, поне що се отнася до количеството софтуерни инженери. Ако през 2014 най-много инженери, около 4 милиона, имаше в САЩ, през 2024 Индия вече ги изпреварва с почти 6 милиона. За Китай прогнозите достигат дори до 7 милиона. През 2025 тенденцията се запазва, въпреки „охладняването“ на пазара.

Заплащането на Запад също намалява. Към 2014, при средна заплата ~$95,000 покупателната способност не по-висока отколкото през 2024-2026 при средната заплата вече над $150,000. Разходите за живот (особено наеми и здравеопазване в градове като Сан Франциско и Сиатъл) са нараснали с над 40%. Реалният прираст на покупателната способност за десетилетието е едва около 10-12%. Програмистът в САЩ днес може да си купи повече софтуерни абонаменти и електроника, но по-трудно може да си позволи собствено жилище в сравнение с 2014 г.

Периферията на евтиният труд

Изтокът, особено англоговорящият, се утвърди като подходяща дестинация за аутсорсинг. Индия, Филипините, други страни от Югоизточна Азия създадоха поддържаща армия от милиони ниско- и средноквалифицирани кадри (рутинен код, поддръжка, QA, подготвяне на данни за обучение на ИИ). Те са добре платени и в много отношения живеят по-добре от западните си колеги.

В Индия към 2014 началната заплата за добър разработчик ~$8,000 – $12,000. Стандартът е на ниво средна класа. Днес заплатите за опитни кадри в продуктови компании скочиха до $35,000 – $50,000. Поради ниските цени на услугите и храните в Индия, тези суми се равняват на стандарт на живот от над $130,000 в САЩ. Реалната покупателната способност е нараснала с близо 60-70%.

ИТ специалистът в Индия често може да си позволи личен шофьор, домашна помощница и живот в луксозен затворен комплекс – неща, които са недостъпни за средния програмист в САЩ. Качеството на градската среда (например трафика и замърсяването) остава лошо, но може да се каже, че поне част от тези хора преминават от „средна класа“ към „социален елит“, позволявайки си луксозни имоти и персонални услуги, които са немислими за колегите им на Запад.

Макар да няма съвсем сигурни данни, изглежда че ситуацията в Китай е подобна. Очаква се софтуерните инженери в страната тазо година да станат около 7 милиона. Ако през 2014 г. средната годишна заплата е била ~$12,000, днес тя е около $45,000 – $65,000. Ръстът на заплатите (34.8% само за периода 2019-2024) изпревари значително инфлацията. Китайският програмист днес има около 50% по-висока покупателна способност спрямо 10 години по-рано. Въпреки това, цените на имотите в Шанхай и Шенжен остават огромна бариера, която ограничава усещането за богатство.

Полупериферията

В много страни от Източна Европа и Латинска Америка се оформи специфична балансираща зона, която предоставя висококвалифицирани кадри с културна близост до западната, но по-ниска цена. В тази зона процесите се развиват още по-сложно, защото тенденциите са нееднозначни. От една страна те се утвърдиха като походящи дестинации за износ на работни места с нисък риск, от друга – новите дестинации вече са утвърдени, от трета новите тенденции за съкращаване на работни места тепърва оказват своя ефект. Факторите са много и Латинска Америка като цяло страда повече от Европа, поради по-ниската квалификация на персонала и липсата на законови регулации на трудовия пазар.

За да избегнем усредняването за толкова многообразен регион, ще посочим данни само за България – малка страна в Югоизточна Европа с население малко над 6 млн души. За периода 2014 – 2026 работните места в сектора нарастнаха от 45 000 на 120 000. Усредненото годишно заплащане – от 15000 на 40000 евро. Вероятно част от промяната се дължи на „изсветляването“ на сектора, но несъмнено тя отразява глобалните тенденции. Платото в заетостта в последните няколко години също не подмина местния трудов пазар. За 2026 ръстът на работните места в под 2% на годишна база, структурата се измества в посока на по-опитните, за сметка на младшите и ниско-квалифицирани специалисти.

Гръм в рая

Съкращенията

Големите съкращения от гигантите в сектора започнаха през втората половина на 2022, като до края на януари 2023 в САЩ бяха съкратени общо 240 000 души. Общият брой на съкратените служители за целия период (юни 2022 – декември 2025 г.) възлиза на приблизително 550 000 – 600 000 души в световен мащаб. В пиковите фази отделните компании съкращаваха средно между 6% и 13% от своя персонал наведнъж. Общо за целия тригодишен период технологичните гиганти (Big Tech) намалиха работната си сила с около 10% до 15% спрямо максималните си нива от пандемичния връх през 2021 г. За първите 6 месеца на 2026 има повече от 100 000 нови съкращения.

Преките последствия

Заедно със съкращенията бе сложен и край на „социалните придобивки“, на които се радваха висококвалифицираните специалисти. Безплатната храна, зоните за почивка и гъвкавата корпоративна култура бяха заменени от агресивни политики за връщане в офиса (Return-to-Office) и строг алгоритмичен контрол над производителността.

Докато възнагражденията на тесните специалисти по ИИ и киберсигурност растат, реалните заплати на масовите разработчици (Junior/Mid) стагнират или спадат под натиска на инфлацията и повишеното предлагане на пазара.

Наблюдава се масово преминаване от дългосрочни трудови договори към краткосрочни проектни ангажименти (freelance/gig). ИТ специалистът прогресивно се трансформира в прекарий – човек, чието икономическо съществуване е несигурно и зависимо от пазарните флуктуации ден за ден.

Причините

Факторите, влияещи на трудовия пазар в ИТ сектора са многообразни. Нещо повече, информацията, която официалните лица публикуват по темата, не заслужава доверие – тяхната цел е преди всичко да манипулират пазара, а не да обяснят какво се случва. Тук ще посочим онези фактори, които изглежда най-влиятелни според нас.

Изкуствения интелект

Несъмнено така наречените „Големи езикови модели“ осъществиха значим пробив по отношение на автоматизирането на интелектуалния труд. Днес ИИ не е просто специализирана машина за решаване на определени задачи – с умението си да обработва успешно човешката реч, той успява в голяма степен да замени хората, чийто труд се свежда до създаване на текстово съдържание. Това включва голяма част от труда на журналисти, адвокати, дори лекари и, не на последно място, ИТ специалисти.

Както обикновено, съвсем не целият трудов процес подлежи на автоматизация – подлеждат предимно по-простите рутинни задачи. Но ИИ вече е незаменим помощник на специалистите в областта и върши лесно много от задачите, които доскоро се прехвърляха на начинаещите специалисти. Най-уязвими се оказаха младшите кадри (Junior инженери), софтуерните тестери (QA) и техническата поддръжка – обявите за тези позиции в последно време изчезват от пазара. Тези промени позволяват на компаниите да променят и самите процеси. Например компанията Upwork съкрати 21% от екипа си с мотива, че с ИИ инструменти по-малки екипи могат да се движат много по-бързо:

ИИ означава, че по-малки, по-различно обезпечени с ресурси екипи в продуктовия и инженерния отдел могат да постигнат по-голямо въздействие от всякога. По-малкото организационни нива означават по-бързи решения. Колкото по-плоска е структурата, толкова по-добре…

Пренасочване на капитали

Макар тази причина да не звучи толкова добре пред инвеститорите, изглежда тя е най-пряката връзка между съкращенията и Изкуствения Интелект. Компаниите не съкращават хора, защото са станали излишни, а за да освободят бюджет за покупка на ИИ хардуер и инфраструктура или да се интегират по-добре в (засега) растящия ИИ балон.

Когато Cisco съкрати 5% от щата си в началото на годината, изпълнителният директор изрично обяви, че компанията реорганизира ресурсите си, за да инвестира в силициеви чипове, облачна инфраструктура и киберсигурност за ИИ. Meta увеличи бюджета си за ИИ разходи за 2026 г. до умопомрачителните 145 милиарда долара, което веднага доведе до оптимизация на човешкия капитал в другите им отдели.

AI Washing

Не бива да забравяме, че капиталистите с удоволствие биха съкратили всички хора, просто за да си спестят заплатите им. ИИ може да бъде използван просто като параван за това.

Ако една компания каже: „Съкращаваме 10% от хората, защото губим пазарен дял“, акциите ѝ падат. Но ако каже: „Съкращаваме 10% от хората, защото се трансформираме в супер-ефективна AI-native компания“, Уолстрийт аплодира и акциите се покачват. Този трик се нарича AI Washing – прикриване на лошо управление или пост-пандемично раздути щатове зад маската на технологичен прогрес.

Например, през януари 2024 г. Duolingo съкрати 10% от своите контрактори (преводачи и създатели на съдържание), като заяви, че вече използва ИИ (GPT-4), за да автоматизира създаването на текстове и уроци. Реално компанията беше подложена на огромен натиск от инвеститорите да премине от фаза на бърз растеж към фаза на висока рентабилност. Съкращаването на външни изпълнители (contractors) е най-лесният начин за бързо оптимизиране на оперативните разходи (OpEx) преди тримесечните отчети, докато качеството на генерираното от ИИ съдържание впоследствие предизвика вълна от критики от потребителите.

Друг пример е Google, който през периода декември 2023 – януари 2024 г. съкрати стотици служители в отдела за продажби на реклами за големи клиенти. Обяснението беше, че новите ИИ инструменти (като Performance Max) позволяват на рекламодателите сами да оптимизират кампаниите си без нужда от човешка намеса. Истинската цел беше пренасочване на парите в разработка на ИИ, където веднага бяха наети хиляди нови инженери.

Ножицата на заплатите

Последният пример описва и друго явление в сектора – растящата разлика между по-нискоквалифицираните и по-висококвалифицираните специалисти. Докато заплатите на начинаещите и неспециализираните разработчици намаляват, тези на тясноквалифицираните специалисти в областта на ИИ и киберсигурността – растат. Повишаването на заплатите в един отдел често трябва да бъде обосновано чрез съкращения в друг.

Разслояването на класата

Ако можем да говорим за „класата на когнитариата“, то изглежда, че переспективата пред нея е да включва все по-малко хора и това да им коства все-повече усилия. Ако допреди няколко години човек можеше да се включи в тази класа като завърши университетско образование (или дори един сериозен курс по програмиране), изглежда след няколко години ще бъде нужно да настигне в познанията си хора с десетилетен опит и дори нещо повече – да изпревари все по-развиващия се ИИ, в който в момента се изсипват огромна част от инвестициите на планетата.

Всичко това изправя членовете на днешната класа на когнитариата пред екзистенциален избор: Да губят все по-голяма част от живота си в опит да останат незаменими за работодателите си, докато същите тези работодатели инвестират всяка своя стотинка, за да ги заменят. Да приемат превръщането си в прекариат, с мъглявата надежда за някакво бъдеще между минималната заплата и най-древната професия. Или да се съпротивляват с всички средства.

Съпротивата

Зараждането на съпротивата

Последното десетилетие роди първите мащабни примери за организирана съпротива.

Макар дълги години пазарът на ИТ труд да изглеждаше достатъчно динамичен, за да дава възможност на работниците да подбират условията на труд, в последните години корпорациите постепенно успяха да наложат условия, подобни на останалите сектори. Вероятно най-показателно е голямото „завръщане в офисите“ след отпускането по време на Ковид-кризата, което бе постепенно наложено след 2023-та. Както може да се види и от данните за заплащането, в САЩ ИТ специалистите не живеят по-различно от останалите офис-служители.

Синдикализация

Това провокира опити за сдружаване сред служителите на различни компании. Крак повлече Alphabet Workers Union (AWU) в Google през 2021 г. Служители на Google в САЩ и Канада създадоха синдикат, обединяващ както софтуерни инженери на трудов договор, такъв и контрактори (външни изпълнители). AWU стана трибуна срещу несправедливите съкращения и експлоатацията на по-нископлатените кадри в корпорацията. Около 2022–2024 г. секторът на производство на игри стана пионер в съпротивата поради практиката crunch (системен, неплатен извънреден труд преди пускане на игра). Днес в САЩ процент на синдикализация е под 2-3% от общата работна ръка в бранша, но тенденцията е към постоянен растеж при по-нископлатените роли като QA, поддръжка и модератори на съдържание.

Дори в Източна Европа, където им се налага да преоткриват колелото, ИТ специалистите се сетиха, че може да се синдикализират. След вълна от съкращения в CD Projekt Red, създател на Cyberpunk 2077 и The Witcher, служителите се организираха светкавично и създадоха официален профсъюз към националния синдикат OZZ Inicjatywa Pracownicza. Синдикатът бързо се разрасна и обхвана служители от други големи полски студия като Techland и 11 bit studios. В Румъния (третият най-голям ИТ пазар в региона) съществува Sindicatul IT Timișoara, създаден още през 2009 г. Членовете на SITT имат Колективни трудови договори (КТД), които правят съкращенията без огромни финансови компенсации (често между 6 и 12 заплати) практически невъзможни.

В България… колелото още се открива.

Саботаж и изобличаване

През последното десетилетие, вероятно с изострянето на политическите противоречия на Запад, някои програмисти осъзнаха, че кодът, който пишат, има геополитически и социални последици. И започнаха да отказват да го пишат.

През 2018 над 4000 служители на Google подписаха петиция, а десетки топ инженери подадоха оставка в знак на протест срещу договор на компанията с Пентагона за използване на изкуствен интелект за анализ на кадри от дронове и автоматично подбиране на цели. Протестът беше толкова силен, че Google беше принуден да се оттегли от договора и да подпише вътрешна етична харта за ИИ. Самият Project Maven продължи да се развива и използва от Пентагона и в началото на тази година видяхме ефекта от подобни проекти – при убийството на ученичките в Иран.

Около 2024 напрежението срещу друг подобен проект, този път за Израелското правителство, достигна до седящи стачки в офисите на Google. Но за няколко години политическата ситуация в страната и света се придвижи в посока към открит фашизъм и корпорацията вече нямаше нужда да пише харти. Google просто уволни петдесетина от най-активните участници, забрани „политическите дискусии в офиса“ и ограничи вътрешната комуникация на служителите си. С икономическия натиск върху класата върви и натиск върху морала ѝ.

Не всички поддават на натиска. И в момента продължава нелегалното изтичане на информация за автоматизираните убийства в армиите на САЩ и Израел. Данни изтичат дори от китайски компании, работещи за Министерството на обществената сигурност на Китай. Дори най-влиятелните мрежи като TikTok стават обект на вътрешнофирмен саботаж, когато се опитват да цензурират съдържанието си.

И още…

Освен горните две тенденции се наблюдават и други явления, например:

• Лицензионен бунт – Наблюдава се масово пренаписване на софтуерни лицензи. Създават се т.нар. „Анти-капиталистически софтуерни лицензи“ или специфични клаузи, които изрично забраняват използването на съответния код за обучение на търговски ИИ модели (например забрана за парсване от OpenAI или Microsoft). Това е законова съпротива, която цели да отреже „суровината“ (безплатния човешки код), с която големите езикови модели се хранят.
• Дигитална самостоятелност – Опитни инженери умишлено напускат корпоративния сектор, за да създават микро-кооперативи или независими децентрализирани мрежи (често базирани на Web3 или локална инфраструктура). Те изграждат „дигитални чифлици“ (digital homesteading) – софтуер, който не е предназначен за продажба на борсата, а за директно ползване от общността. Това е опит да се изгради паралелна дигитална икономика, напълно отцепена от Big Tech.
• Тъпо подчинение – Инженерите пишат код, който стриктно отговаря на изискванията на мениджмънта, но е написан по възможно най-негъвкавия начин. Те не проявяват никакво творчество или инициатива за оптимизация. Ако мениджърът поиска „бързо внедряване на ИИ“, програмистите го правят буквално, знаейки, че това ще срине сигурността на базата данни след три месеца. Тъй като са спазили инструкциите до запетаята, те не могат да бъдат уволнени дисциплинарно.

Бъдещето на съпротивата

Можем само са спекулираме как ще се развие класовата борба оттук нататък. Без съмнение една част от когнитариата ще успее да задържи привилегированите си икономически позиции, поне в краткосрочен план, макар и с цената на все-повече лични усилия и жертви. Друга вече изтече в посоката на добре познатия ни прекариат. Без съмнение всичко това спомага за оформяне на класово съзнание и изоставяне на илюзията за меритокрация поне сред някои представители на когнитариата.

Начините за колективизация и саботаж са безброй, тук само ще изброим няколко, които са свързани с новите технологии, но остават в рамките на капиталистическите икономически отношения:

• Създаване на спагети-код, с който машините не могат да се справят добре.
• Следене на началниците чрез ИИ агенти, точно както те следят служителите си.
• Окупиране на изчислителни ресурси и използването им за чужди задачи.
• Нарочно замърсяване на данните, така че да станат трудно използваеми.

Единствената спирачка през изграждането на алтернативи на днешните властнически структури (реално ИИ услугите са част от тях) е контрола, който властта управлява върху ресурсите. В една революционна ситуация този контрол все-повече би ѝ се изплъзвал и когнитариатът би придобивал все по-широки възможности. Но засега пред най-радикализираната част от него стои преди всичко въпросът за самоорганизацията.