Трети ден продължава стачката на работниците от градския транспорт в София. За тези три дни станаха ясни три неща. 

Първо – индустриалната сила на транспортните работници. Те показаха, че когато са организирани, могат да парализират столицата и да вкарат управляващите в авариен режим. 

Второ – солидарността. Много обикновени хора и работещи от други сектори подкрепиха стачниците. Миньорите от ТЕЦ Марица Изток организираха и протест в солидарност с работещите в транспорта.

 И трето – уродливото лице на антисоциалната и антиработническа Софийска либерална десница лъсна в цялата си прелест. От първия ден на стачката , цялата самовлюбена столична “средна класа”, предвождана от мединия си авангард в лицето на Дневник, ОфНюз, Булрвард България и т.н .започна да бълва помия, конспиративни теории и откровени лъжи срещу работниците. В паниката си, градските либерали се залутаха във всички посоки – първо бърбореха, че стачката нямало да повлияе на трафика и всичко си било както обикновено, после започнаха да се жалват, че столицата е под обсада, и че “истинските софиянци” били държани в плен от шепа трудещи се. Когато се поокопитиха преминаха към изпитаната си тактика – настройване на работниците едни срещу други. Медийните официози започнаха да препечатват анкети доколко читателите им смятат за справедливи заплатите на транспортните работници (подплатени с фалшиви цифри) и сълзливи истории на работници “с бели якички”, получили морален шок пред мисълта, че работещите физически труд биха имали наглостта да изискват близко до тяхното заплащане. Кметът Терзиев пък обяви, че осигуряването на заплати за транспортните работници щяло да спре строителството на детски градини.
На втория ден от стачката, либералната мисъл успя най-после да стигне до що годе стабилна конспиративна теория, около която да се обедини – гореспоменатите медии започнаха в един глас да раздухват, че стачката е организирана от ГЕРБ и БСП за да накажат техния кмет. Тонът бързо бе подет от жадните за конспиративни теории всевъзможни празноглавци и празнословци, като работниците бяха обвинени дори в това, че организирали стачката за да спрат събранието на Възраждане в НДК против еврото. 

Всъщност недоволството в софийски градски транспорт се трупа от години. За всеки, който следи ситуацията отблизо, тази стачка не просто не е неочаквана, а дори е закъсняла. Колкото и да не им се вярва на самовлюбените либерали, светът не се върти около техния кмет.
За да парираме опитите на либералния софийски елит да всее разделение сред работниците и да настрои обществото срещу стачката, ние трябва да покажем солидарност със стачниците. Подкрепата на работниците от други сектори е от ключово значение. Вече видяхме подкрепата от миньори и някои медицински работници. Време е и други сектори да се присъединят, най-вече тези, които в момента водят същата борба – журналистите от БНТ и БНР, медицинските специалисти от СБМС и др. 
Свързването на тези борби ще увеличи тяхната индустриална сила и ще помогне на всяка от тях поотделно. 

 Другото, което либералите не разбират или поне не искат електората им да разбира, е ролята на синдикатите. На всеки, дори бегло запознат със синдикализма в България е пределно ясно, че последното, което синдикалните централи искат е ефективни стачни действия. За да се стигне до тях това означава само едно – че работниците в транспорта са дотолкова решени на индустриално действие, че ако синдикатите не бяха повели стачката, те щяха да я организират и без тях. Синдикалните шефове предпочитат административния синдикализъм – преговори, участие в комисии и договорки на маса. Там е тяхната сила. Обратно – силата на работниците е на стачната линия. Там решенията се взимат от всички и солидарността и борбеността взимат надмощие над синдикалните компромиси и обвързаности. 
Към момента синдикалните централи на двата големи синдиката са единни и поддържат твърдата линия на работниците.
 Опасността за успеха на стачката ще дойде не от жалването и тръшкането на либералите, а ако една от централите (или и двете) опитат да договорят край на стачката зад гърба на работниците. От работниците зависи да удържат на всички атаки – отвън и отвътре.

От всичко нас, работещите в други сектори, зависи това да покажем солидарност и да блокираме опитите на управляващите да всеят разделение и омраза.