Тази седмица в София германската оръжейна корпорация „Райнметал“ (Rheinmetall) подписа договор за изграждане на два военни завода в България, които ще произвеждат около 100 хиляди снаряда годишно. Според германския всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, в тях първоначално ще бъдат наети 200 души, като в последствие се очаква броят на работниците да достигне 1000, включително 800 в завод за барут.
Строителството на първия обект ще започне през пролетта на 2026 г., а производството трябва да започне през 2027 г.
На пръв поглед – още една „инвестиция“, още една „възможност за заетост“ в периферията на Европейския съюз. Но под лъскавата фасада на „икономически растеж“ и „европейска отбрана“ прозира нещо много по-дълбоко – завръщане на милитаризацията като двигател на капитала.

Райнметал: От оръжия за Хитлер до бомби за Газа
„Райнметал“ е име, което носи тежест – и то не в добрия смисъл. Основана през XIX век, компанията се превръща в основен военен доставчик на нацистка Германия, произвеждайки оръдия, танкове и муниции за Вермахта. По време на Втората световна война предприятието използва принудителен труд на пленници от Балканите, Източна Европа и СССР, включително жени и деца.
След войната, вместо да бъде разпусната или осъдена, компанията се възражда в контекста на Студената война, обслужвайки нуждите на НАТО и нововъоръжаващата се Федерална република Германия.
Днес „Райнметал“ е един от основните доставчици на снаряди и оръжия за украинския фронт и партньор в програмите на ЕС за увеличаване на производството на боеприпаси. Същевременно фирмата доставя оръжия на израелската армия, чиито снаряди и ракети се използват в бомбардировките над Газа – действие, осъждано от международни правозащитни организации като Амнести Интернешънъл и и Хюмън Райтс Уоч .
Корпорацията е замесена и в корупционни скандали в Индия, свързани с подкупи и незаконни договори за доставка на оръжие. Но нито един от тези факти не спира правителствата в Европа – включително българското – да я канят като „стратегически партньор“.

Когато войната е бизнес
В един свят, където мирът не носи печалба, оръжието се превръща в стока, а войната – в икономически стимул.
Новите заводи у нас се представят като „възможност за развитие на индустриалния капацитет на България“. Но какво точно произвеждаме? Снаряди. Барут. Инструменти за смърт.
Хиляда работни места, финансирани от разрушението на други хиляди животи. Работници, които ще бъдат принудени да продават труда си, за да изработват онова, което утре ще унищожи други хора, други семейства, вероятно само на няколко стотин километра от тук.
От класова гледна точка това не е „икономическо развитие“, а преразпределение на печалбата на капитала чрез война. Печалбата ще остане за концерна, а рисковете – за българските работници и българското общество.

Милитаризацията на Европа и на България
В последните години Европейският съюз все повече се превръща в икономически съюз на оръжейните индустрии. Под претекста на „обща отбрана“ и „подкрепа за Украйна“, се наливат милиарди евро в оръжейни проекти, докато социалните системи биват орязвани, образованието се недофинансира, а бедността расте.
България, като периферна държава в тази схема, е превърната в евтина производствена площадка за смърт – място, където заплатите са ниски, синдикатите слаби, а екологичните регулации – лесни за заобикаляне.

Мирът като алтернатива, не като лозунг
Днес, когато „Райнметал“ подписва договори в София, не става дума просто за строеж на завод. Става дума за избор на посока – дали ще бъдем част от европейската военна машина, или ще настояваме за икономика, която произвежда за живота, не за смъртта.
Историята на „Райнметал“ е предупреждение: корпорации, които някога са работили за Хитлер, днес се представят като „партньори за сигурност“.
Но нито една нация не е станала по-сигурна, като е произвеждала повече оръжия. Оръжията не носят сигурност, те носят смърт. Милитаризацията на Европа няма да направи народите по-сигурни. В краткосрочен план – тя ще ни направи по-бедни и по-зависими. В по-дългосрочен – ние сме тези, от които ще се очаква да носим тези оръжия.