На 28 февруари 2026 г., в първия ден на последната война, американски ракети „Томахок“ удариха начално училище за момичета в южната част на Иран. Трудно е да се установи точният брой на жертвите, но загинаха поне 175 души, от които над 100 деца.

Трудно е да си представим как бихме реагирали тук, в България, ако над 100 малки момичета бяха убити в едно-единствено събитие. На български терминът „катастрофа“ се използва за описание на пътнотранспортни произшествия. Две коли се сблъскват и някой си счупва ръката на три места. Описваме го като „катастрофа“. Каква дума бихме могли да използваме, какви думи би могъл да използва някой, за да опише убийството на над 100 малки момичета.

В английския език думата подсказва някакъв мащабен инцидент. Начинът, по който ние използваме думата, за да опишем автомобилна катастрофа, би им се сторил странен. Тя предизвиква образи на някакво мащабно природно бедствие, земетресение, глад или огромно наводнение.

Но ракети, които удрят училища, не са „природно бедствие“. Бомбите не падат просто така „естествено“ от небето. Бомбите удрят училища, защото хора изстрелват бомби по училища.

Какви хора биха направили такова нещо? Тръмп първоначално отрече, че това е била американска бомба, и заяви, че виновни са иранците. Той ги описа като „зли“. Разбира се, повечето хора биха определили убийството на над 100 малки момичета като „зло“. Оказа се обаче, че дори американците вече признават, че именно техните ракети са поразили училището. ЮНЕСКО определи атаката като „тежко нарушение на международното право“. Разбираме хората, които биха го описали като „зло“.

Трудно е да се определи инструментът на смъртта във войните, особено когато те все още продължават. Според докладите към момента на написването на тази статия (27 март) досега в Иран са потвърдени 1 500 убити цивилни, 15% от които са деца. Междувременно Израел поднови атаките си срещу Ливан. В настоящата вълна от сражения са убити над 1 000 ливанци, а над 1 000 000 души, съставляващи около 20% от населението на страната, са се превърнали в бежанци. И това е катастрофа, свързана с човешко страдание. Но отново, това по никакъв начин не е „природно бедствие“.

На арабски език, и по-специално за палестинците, употребата на думата е отново различна. В Палестина тя се използва като собствено име, за да опише изгонването на палестинския народ от земите му по време на създаването на държавата Израел през 1948 г. В рамките на две години бяха убити до 16 000 цивилни, а три четвърти милиона души бяха прогонени от домовете си.

Оттогава насам сме свидетели на катастрофа след катастрофа след катастрофа в Близкия изток, причинени от Израел и неговите американски съюзници. Това е безкрайна поредица от ужаси. Ако погледнем към страните, в които се намират жертвите на настоящата война, виждаме събития като свалянето на полет 655 на иранските авиолинии. Американски ракети свалиха граждански пътнически самолет, убивайки всички 290 души на борда. Когато самолети се разбиват, наричаме това катастрофа. Когато хора взривяват самолети в небето, това обикновено се нарича тероризъм.

Когато беше помолен да се извини, Джордж Буш, тогавашен вицепрезидент, каза: „Никога няма да се извиня от името на Съединените щати – не ме интересуват фактите… Аз не съм човек, който се извинява за Америка“. Тогава, както и сега, няма извинения от Тръмп за убийството на ученички. Вместо това той заяви: „Както казах, някои хора ще умрат“.

А смъртта е това, което хората преживяват отново и отново. Ако се върнем към Ливан, по време на войната от 1982 г. до 5000 ливански цивилни бяха убити по време на обсадата на Бейрут. След обсадата Израел транспортира християнски милиции до бежанските лагери в южната част на града, където те се разбесняха, убивайки до 3500 предимно палестински цивилни, почти всички жени, деца и стари хора, тъй като мъжете във военна възраст вече бяха изгонени. Израелските войски използваха сигнални ракети, за да осветят небето, така че да могат да продължат клането и през нощта.
По-късно самият Израел призна, че войските му са „непряко отговорни“ за кланетата.

Ужасите от миналото изглеждат незначителни в сравнение с ужасите от днес. Ако палестинците описват събитията от 1948 г. като Накба („катастрофа“), как тогава да опишем събитията от продължаващия геноцид в Газа. Ако 17 000 убити цивилни бяха „катастрофа“, как да опишем смъртта на над 70 000 цивилни в продължаващия терор в Газа. Няма думи, с които да се опише такъв ужас.

Тези ужаси не се ограничават само до страните, въвлечени в настоящите войни. Броят на загиналите иракчани във войните на САЩ срещу Ирак е неизчислим. Когато беше попитана за съобщенията, че в резултат на американските санкции са загинали до половин милион иракски деца, американският посланик в ООН Мадлин Олбрайт заяви по телевизията, че „смятам, че това е цена, която сме готови да платим“.

Ние от „Конфликт“ не смятаме, че цената „си заслужава“. Не смятаме, че нещо може да оправдае убийството на половин милион деца. Нито пък смятаме, че нещо може да оправдае убийството на над 100 малки момичета. Смятаме, че това е терор, чист и „зъл“ терор.

Ето защо призоваваме всички, които смятат, че този тероризъм е ужас, надхвърлящ всяко въображение, да се присъединят към нас на 16 май във Варна, за да почетем паметта на жертвите на тази поредица от жестокости и да протестираме срещу продължаващото клане, извършвано в Близкия изток от САЩ, Израел и техните съюзници.