Анализи

Какво се случва в Газа?

В момента Израел извършва военни престъпления в Газа. Докато нашите новинарски емисии са пълни със „смели израелци“, защитаващи се срещу „побеснелите като кучета арабски терористи“, реалността съвсем не е тъй героична. Онова, което наблюдаваме в момента е, напротив, войската на една свръхмилитаризирана съвременна държава, отмъщаваща на невъоръжени цивилни. Последствията, разбира се, са ужасяващи. Израелската държава вече отне живота на над два пъти повече палестински цивилни от общия брой, който палестинските националисти убиха при атаката си срещу Израел на 7. октомври. Сухопътната офанзива дори още не е започнала. Всеки ден обаче израилтяните извършват военни престъпления срещу палестинското население. Бомбардирането на болници е военно престъпление. Спирането на доставките на електричество, вода и гориво за Газа не е „колективно наказание“, а военно престъпление.

„Незаконното депортиране или прехвърляне на цивилни“ е военно престъпление. В ежедневието обикновено го наричаме „етническо прочистване“.

Убийството на работници от хуманитарните агенции на ООН, оказващи помощ, е военно престъпление. Израел ги убива независимо от това. Бомбардирането на линейки е военно престъпление. Израел го върши независимо от това. Използването на бял фосфор е военно престъпление. Израел го прави независимо от това. Директното подбуждане към извършване на геноцид е военно престъпление.

Йоав Галант, израелският министър на отбраната, заяви: „Ние се борим с животни и действаме съответно“. Той е военнопрестъпник.

И все пак, по протежение на целия Запад виждаме как медиите масово се втурват в защита на държава, която извършва военни престъпления срещу цивилно население. В новинарските емисии този конфликт е представен като Давид срещу Голиат.

И все пак Западът аплодира израелския Голиат и осъжда палестинския Давид за това, че хвърля камъни.

А що се отнася до ХАМАС, какво би могло да ги накара да започнат този огромен набег отвъд границата, в самия Израел, и да вилнеят, убивайки близо хиляда и петстотин души? Какво се надяваха да постигнат с тези посегателства? Защо ли са решили, че това може по някакъв начин да послужи на каузата им?

Ние разглеждаме това като акт на чисто отчаяние. Не смятаме, че ХАМАС вижда някаква военна стойност в тези си действия. И действително, те трябва да са знаели, че убийството на израелци в такъв безпрецедентен брой ще провокира подобен отпор, подобен геноциден отговор, от израелската държава.

Защо ли го извършиха? Каква полза биха могли да видят в провокирането на клане от такъв мащаб?

За да разберем това, трябва да разгледаме тази война в контекста на международната политика. Газа днес е същински ад. На практика това е огромен затворнически лагер, от който няма измъкване. С население от близо 2,4 милиона, притиснато в 365 квадратни километра, Газа е едно от най-гъсто населените места в света. Освен това, регионът е сред тези с най-ниска продължителност на живота в света, като половината от населението е под осемнадесет годишна възраст.

Той обаче не винаги е била такъв. Преди век Газа, ново попълнение в Британската империя, помогна да я направи една най-големите сили в световната история – империята, „над която слънцето никога не залязваше“. В някои отношения Великобритания от онова време бе на върха си. Упадъкът ѝ, обаче, вече беше започнал. Победител в Първата световна война, тя понесе огромна финансова цена от тази си победа. Великобритания бе тъй задлъжняла на САЩ, че започна да губи господстващата си позиция. Точно както днес САЩ е в период на имперски упадък.

Към момента наблюдаваме упадъка на последната като единствена световна сила в контраст с възхода на Китай. Именно противоборството между САЩ и Китай е контекстът, в който трябва да разположим нарастващите империалистически конфликти в света. Днес, сред част от левицата, се разпространява идеята, че упадъкът на САЩ ще доведе до някакъв нов, по-справедлив, „многополюсен свят“. Ние виждаме нещата по различен начин. Ситуацията едва ли ще доведе до по-добър свят, а по-скоро до нарастващ глобален конфликт. САЩ няма да отстъпи позициите си без бой. Освен това, докато хватката им върху света се разхлабва, ще се наложат други сили, които ще понечат да запълнят празнините, оставени от американската слабост.

Руската война в Украйна е израз на този нов „нов световен ред“. След като тридесет години бе изтласквана от Източна Европа, Русия видя шанс да се наложи отново в територии, които преди е контролирала. Отслабването на американската решителност и оттеглянето и нежеланието ѝ да защитят своите съюзници както в Афганистан, така и в Сирия, може и да са били част от причините Русия да реши, че Америка няма да защити Украйна. Войната в Палестина/Израел също може да се разглежда като израз на този нов период. Не е изненадващо, че Китай избира да говори по-категорично за политиката в Близкия Изток.

Но нека се върнем към историческия разказ. По време на Първата световна война британците дадоха обещания както на арабските, така и на еврейските лидери относно бъдещето на Близкия Изток, за да получат подкрепата им в борбата си срещу Германия. След Втората световна война и Холокоста, извършен срещу евреите, в който 6 000 000 бяха убити от нацистката държава и нейните съюзници, оцелелите започнаха да мигрират в посока Палестина. През май 1948 г. евреите в Палестина провъзгласиха своя собствена държава, Израел, и веднага бяха потопени във война с местните палестинци и седем други арабски държави. Войната продължи близо десет месеца и накрая палестинците и Арабската лига бяха победени. Израел пое контрола на 78% от територията на бившия британски мандат в Палестина и близо милион палестинци или избягаха, или бяха прогонени от домовете си. Това лежи в основата на ситуацията в Газа днес.

След войната останалите части от Палестина бяха погълнати от Египет, който пое ивицата Газа, и Йордания, която анексира Западния бряг. Оттогава израелските и арабските армии са се сблъсквали многократно през 1956, 1967, 1973, 1982, 2004 и 2006 г. След войната от 1967 г. Израел окупира Газа и Западния бряг, както и египетския полуостров Синай и сирийските Голански възвишения. Синай бе възвърнат на Египет след мирно споразумение, подписано през 1978 г. Газа, Западният бряг и Голан остават под израелски контрол и до днес, въпреки резолюциите на ООН, призоваващи Израел да се оттегли от окупираните през 1967 г. територии.

По време на тези войни все повече и повече палестинци избягаха и бяха прогонени от домовете си, създавайки масата от бежанци, които днес живеят в съседни арабски страни. В Кайро през 1964 г. от Арабската лига бе основана Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Близкият Изток беше въвлечен в империалистическите напрежения от онова време, като Америка започна да доставя огромни количества оръжия на Израел, който пък се издигна до най-близкият ѝ съюзник в Близкия Изток . Врагът на Америка в „Студената война“, Русия, въпреки че първоначално подкрепяше Израел, в последствие се обърна към арабските държави, за да намери свои регионални съюзници. Съветският Съюз скъса дипломатическите си отношения с Израел през 1967 г. и така и не ги възстанови до края на „Студената война“ през 1991 г. Сцената бе подготвена за регионална конфронтация.

Междувременно арабските държави доказаха чрез действия, ако не чрез думи, че не са приятели на палестинците. В арабските страни, съседни на Израел, те биват държани в бежански лагери и ограничавани в трудовите си права. През „Черния септември“ от 1970 г. йорданската армия изгони ООП от страната си, избивайки около 3500 цивилни. ООП измести оперативния си център в Ливан, откъдето бяха изгонени от израелците през 1982 г., като след това създаде нов щаб в Тунис. Разбира се, това отново беше под претекст за клане на цивилни. Израелците използваха прокси християнски милиции, за да избият други 3500 палестинци в бежанските лагери в Бейрут. През този период видяхме и появата на ХАМАС (Ислямското съпротивително движение). По ирония на съдбата те първоначално бяха подкрепени от Израел, за да осигурят противовес на подкрепяната от Русия ООП. Това беше период, в който Западът смяташе, че може да използва консервативни ислямски групи в Близкия Изток, за да се противопостави на влиянието на Русия и „комунизма“. Същият процес се разигра в различни страни в ислямския свят, като Америка подкрепяше по-късните си врагове Осама бин Ладен и талибаните, за да се конфронтират с руснаците в Афганистан.

ООП бе сразена. В новата си база в Тунис, отдалечена от страните, граничещи с Израел, ООП нямаше възможност да провежда конвенционални атаки срещу него. С намаляването на силата на организацията, ислямската съпротива започна да расте.

В края на 80. години на миналия век избухнаха поредица от бунтове и протести, които започнаха в бежански лагер в Газа. Въстанието стана известно като Интифада. Същото въстание, характеризиращо се с това, че израелски войници стреляха по палестински юноши, целещи ги с камъни, продължи почти шест години. Както при всички палестиноизраелски сблъсъци в окупираните територии, смъртните случаи бяха непропорционално палестински. Докато близо 200 израелци бяха убити по време на битката, техните отбранителни сили (IDF) убиха над 1600 палестинци. Близо една четвърт от които бяха деца.

В крайна сметка, с подкрепата на САЩ, бе договорен мир. В споразуменията от Осло от 1993 до 1995 г. Западният бряг и Газа получиха ограничена автономия. По онова време това бе насърчавано като първа стъпка към палестинска държавност. Ала реалността се оказа далеч по-различна. Израелците се опитваха да използват ООП, за да вършат полицейската работа вместо тях, като същевременно продължаваха да строят незаконни селища в окупираните територии и, в хода на този процес, да опитват да променят демографската ситуация на място. Така ООП стана още по-маргинализирана и, в резултат, ХАМАС спечели изборите в Газа.

По същество това е ситуацията, която наблюдаваме днес. Палестинците са разделени както физически, така и политически между ООП на Западния бряг и ХАМАС в Газа. Въпреки демографския баланс между река Йордан и Средиземно море, Израел и окупираните от него територии, е разделен близо 50:50 между араби и евреи. На палестинците от окупираните зони е отказан глас в изборите, касаещи управлението на Израел и, следователно, няма надежда да променят ситуацията си по пътя на „демокрацията“. Палестинските работници бяха принудени да напуснат производствения процес в Израел, тъй като израелската държава организира вноса на десетки хиляди работници от азиатски държави като Непал и Тайланд. Палестинските военни организации, от друга страна, са напълно неспособни да се справят с IDF.

Този „мир“ е прекъсван от спорадични изблици на насилие. С такива непропорционални сили, резултатите са очаквани. От 2001 г. до 2015 г., например, палестински бойци изстреляха над 12 000 ракети срещу Израел, убивайки общо 27 израелци. Само във войната в Газа през 2004 г. Израел уби около 130 палестинци, включително 31 деца. Палестинците пък отнеха живота на един войник и трима цивилни, двама от които деца.

И така, какво се е променило и какво причини този нов, огромен изблик на насилие? Атаката на ХАМАС срещу Израел на 6. октомври отне живота на около 1400 израелци. Безпрецедентен брой. Израел вече е избил почти три пъти повече, а наземното нападение все още дори не е започнало. Мащабът на клането вече е в пъти над „нормалните“.

В много отношения отговорите на този въпрос могат да бъдат намерени в международното напрежение. Близкият Изток, поради изобилието си от нефт и газ , винаги е бил фокус на сблъсъци на имперските сили. С упадъка на САЩ, Китай се опитва да наложи влиянието си. Наскоро същият пое роля на посредник между дългогодишните врагове Саудитска Арабия и Иран. Разбира се, Иран е враг на САЩ, а Саудитска Арабия е отдавнашен техен приятел. Напоследък обаче Саудитската монархия се отдалечава от Америка и отказва да прави това, което ѝ бива заповядано. Байдън отиде при саудитците, за да настоява за увеличение производството на петрол, за да се противопостави на нарастващите цени, причинени от войната в Украйна. Мохамед бин Салман, престолонаследникът и реален управник на Саудитска Арабия, му отказа. Това, което Америка иска да направи, е да привлече Саудитска Арабия обратно в лоното.

Разбира се, една от причините Америка да вложи толкова много пари и оръжие в украинската война е да изпрати твърдо послание до своите съюзници по света и особено в богатия на петрол Близък Изток, че Америка подкрепя своите приятели. В момента САЩ се опитват да посредничат за споразумение между Саудитска Арабия и Израел. В крайна сметка, всичко се свежда до това. Саудитска Арабия ще сключи мир с Израел, САЩ ще осигурят гаранции за сигурност и всички ще правят пари. Саудитците не харесват особено Израел, но това, което задвижваше този процес, бе, че и те, и САЩ, мразят още повече Иран. Подкрепеното от Китай споразумение дава на Саудитска Арабия потенциално различен вариант.

ХАМАС намира себе си в изолация. Организацията няма надежда да победи Израел военно и вижда как подкрепата за нейната кауза сред арабските държави намалява. Въпреки че арабите от Персийския залив винаги са говорили само на думи за палестинската кауза, имаше „обещание“, че няма да нормализират отношенията си с Израел без някаква сделка с палестинците. При все това, през 2020 г., ОАЕ и Бахрейн сключиха свои собствени мирни сделки с Израел, оставяйки палестинците сами. ХАМАС беше ужасен, че саудитците са следващите.

Това и доведе до техния удар. ХАМАС хвърли всичко налично в най-варварските кланета, които можеше да извърши в Израел. Те знаеха, подразбира се, че Израел ще отговори, избивайки многократно повече палестинци. Та те винаги са го правили. ХАМАС са наясно с този факт. Вярваме, че са очаквали реакцията, която предизвика тяхната атака. Всъщност, това бе и първоначалното им намерение. Търсена бе кръвта на цивилните в Газа, която да отмие всяка възможност за израелско-саудитско мирно споразумение.

Нито една от страните няма какво да предложи на работниците и бедните в Газа. Израелците могат да предложат само смърт. ХАМАС, от своя страна, чийто лидер Исмаил Хания е милионер, живеещ в Катар, са готови да ги пожертват, за да постигнат геополитическите си цели. Това е, което национализмът може да предложи на работническата класа – кръв, смърт, погроми, клане и етническо прочистване. Колкото е вярно днес в Газа, толкова и в Украйна.

Богатите са навсякъде готови да пожертват работниците в името на печалбата. Това не са единични случаи. Промените в геополитическата обстановка ще извадят наяве още ужаси.

Миналият месец Азербайджан започна офанзива в Нагорни Карабах, прочиствайки етнически 100 000 арменци, без особена международна реакция. В момента по света има тридесет и два действащи конфликта.

Това е, което капитализмът неспирно ни предлага – война и варварство.

One thought on “Какво се случва в Газа?

  1. Браво! Много добър анализ. Напълно съм съгласен, че реакцията е била очаквана от ХАМАС, и такъв цинизъм е непростим заради невинните жертви. Въпреки че планът работи, въпреки че в яростта си Израел и САЩ показват на целия свят истинското си лице, цената за обикновения жител на Палестина е прекалено висока и никога не трябва бъде приемлива. Същото правят Путин и Зеленски в Украйна, междувпрочем, макар да има както прилики, така и големи различия между двата конфликта. Мирът винаги е опция

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This will close in 0 seconds